Откровения

Каминута

Публикувана на сайта 12.02.2007, 12:08

Раздвижена странност

Напред. Беше посоката вчера.
Понякога птиците не летят.
За счупеното няма резерва.
Без вода цветя не растат.

На паузата е натиснат бутона.
Заседнал е странно накриво.
Мечтите си вятър подгони.
Грим си купува девойка несигурна.

Разлива се бавно по стаите.
Не светлина. А прозрачност.
На тавана скрити са тайните.
Сенки стъклата прескачат.

Картина насечена. В мислите.
Следва цветна раздвиженост.
Посоката идва разлистена.
Птицата ражда се жизнена.

Да нарисуваш

Дълги прелюдия. С погледи.
Пламнали думи от срам.
Чувства вените порещи.
Тихо е. Като във храм.

Рисуват. Двама художници.
С устни. Ръце. И очи.
Под тях жадна е кожата.
Цвете в саксия встрани.

Нажежено сърце. До червено.
Светлина в облаци пара.
Днес е слънцето нежно.
Небето длани разтваря.

Разхвърляно обичане

Мечта голосеменна. Разтуптяна.
Носена неизменно от вятър.
Дума, която иска да стане.
Клетва саможива и свята.

Тръпка. Като влакче на ужаси.
Само че всъщност е истина.
Гонена лодка от устреми.
Мълчаливо-откровен е пристана.

Разхвърляно е. Кротко обичане.
Бюрото се подрежда понякога.
Книгата бавно съблича се.
Кошута подплашена бяга.

Постоянстване

Цветно и жилаво. В душата.
Заседнало някъде по средата.
Спиращо притока. Вливания.
Непомръдващо при отпиване.

Секващо дъх. И думите.
Раздиращо в гърлото струните.
Продължително. До омръзване.
Неприлично лошо завързано.

Ненарочно вътре изпуснато.
Просто изгарящо чувство.
Неразтворимо и хронично.
Неизсъхващо. Постоянно обичане.

Разтърсване

Сигурността е пълна до пръсване.
Черупката е необратимо пропукана.
Под краката ми е скъсаното.
Сърцето ми - новоизлюпено.

Прилагателно е крехкост за ревности.
Поемат дъх гърдите на сбъдване.
Тебеширни следи след дъжд са изчезващи.
Хладно е и мокро на тръгване.

Думите са заседнали в гърлото.
Стомахът е подобаващо каменен.
Опит за усмихване. Втори път.
Потят се ледено дланите.

Текат минутите. На привикване.
Кръвта е вода. Без концентрации.
Неоткритото пак предизвиква.
Отлитат птиците кацнали.

Всъщност е обичане

Всъщност е просто обичане
с обреченост на нестихване.
едно разтваряне на сърцето е.
На тази гара то ще поспре.

Красивото е при влюбване.
Всеки миг е поредно жадуване.
Заспиват очите наситени
с обещания полуистини.

Пролетно

Изпънато струнно сърцето е.
В ръцете ти неуморно твори.
Плетивото е отново разплетено.
Разпукват се стари кори.

Разлисти се пролетно новото.
Превърна сърцето ми в птица.
Глагол в минало време е доводът.
Свобода обичта се нарича.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

Marvin [ модератор ] 

от дата :  16.02.2007, 14:39

Много експресивно. Красива, рязка, налудничава пунктуация. Много свеж ефект!