2001 - Сърдечни трепети и болки

Елица

Малка мечта

Не мога да спра
да мисля за тебе.
Навън нощта се връща,
аз ще чакам
твоя глас да чуя,
както искам да те видя.
Ти преобърна всичко -
в мен разцъфна чувство
и в очите ми се скъта
малка и нежна мечта
за нас - двамата.
Тъпа болка
Една тъпа болка
си прави доволна разходка
нагоре - надолу
по моите вени
и даже из моите клетки.
Ти ме плени -
аз нараних се,
а може би не ти,
а аз те раних,
но тогава защо ме боли?
И ако същата болка
тъпо пробожда те днес,
както играе си с мене -
двамата тихо си страдаме,
за да гониш химера -
сбъднати чужди желания,
не съкровените трепети наши.

Можем ли

Можем ли с теб
да станем приятели -
просто добри познати?
Може ли тиха да бъде
душата ми пламенна
щом отново те видя?
Можеш ли ти
да преглътнеш желанието,
клетвите в обич към мен
да затвориш в себе си?
Можем ли устрема свой
за прегръдката топла
да спрем в този миг
и целувките жарки
да скрием зад тъжна усмивка,
когато сърцата ни искат се?

Силна

Да съм силна
за пореден път
опитвам се.
Да бъда твърда
като лунен камък
и да ти отказвам -
искайки.
Да не трепва
нито фибра в мен
с копнеж по теб -
да спре.
Да ме забравиш
и да ме оставиш -
ти избра да си далеч,
така че бягам.
Трябва.

Вярна любов

Вярна любов
ти изповяда
в съня ми смълчан
и объркан
от мисли по тебе.
Отговор прям
на моя въпрос
аз получих,
но още не знам
какво е наяве.
Вярна любов
към мене изпитваш,
или верен ще бъдеш
на разума хладен,
а гръб ще обърнеш
на мен и на чувствата...

Страдам

Аз...
страдам
дълбоко и жежко
от тъмната бездна
отворена силом
там - между нас.
Аз...
страдам
от твоето примирие
и ядна съм
в своето безсилие.
Чувства залутах,
а ти ги пречупи
заедно със своите.
И с наръч от съчки -
от нашата любов
ще струпаме клада -
жертва сме двама...
Аз...
страдам...
За тебе...не зная.
И мисли затварям -
ще ги изплача
през някоя нощ,
защото денем съм силна,
а ти нямаш сили
да протегнеш ръка
и да спреш сълзите ми.

Вик мълчание

Да превърна тишината
в протяжен вик мълчание -
да го запълня с думи
от неизказаните мисли,
които са тайна сама.
И не е болка това -
не ми е мъчно за теб.
Аз те презирам
и ти си мираж -
нейде далече от мене -
забравих те там.
Да превърна тишината
в дълъг вик е свобода -
освободих се от заблудите
и искам да го знаеш -
няма път за теб назад.

2001 г.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!