Хармонични стъпки

Каминута

Публикувана на сайта 22.01.2007, 16:35

Най-важното

С теб сме толкова различни...
На среща идваш официален
с панталон и риза, вратовръзка,
аз пък с маратонки кални,
с дънки изсветлели и накъсани.
С теб сме толкова различни...
Очите ти са сини, сиви и зелени
(на морето носят чувствата),
моите пък са обикновени
и безлични, и кафяво-скучни.
С теб сме толкова различни...
Винаги са топли твойте длани,
винаги са толкова приканващи,
а мойте са студени като камъни,
непредразполагащи.

С теб сме толкова различни...
Но какво пък?
Важно е да се обичаме.

Пълнота

Идвам жадна
и разтворена.
Идвам с радост
непресторена.

Идвам непорочна
и незряла,
готова да съм точно
половината на цяло.

Идвам предана
и тиха
пак при теб
да се насищам.

На среща

Край мене тичаха младежи,
посрещаха се със прегръдки.
"Здравей" си казваха с целувки нежни
и отминаваха със хармонични стъпки.

И носеше във шепите си вятъра
въздишките им страстни от желания,
и се четяха по листата на цветята им
неизречените обещания.

И от любовта им подмладена,
от любовта им простичка и явна,
аз оставах дълго време заслепена.
И се възхищавах.

Отново в мислите ми мина всичко:
как прегръщам те на срещата,
как това, дето е в сърцето разнолико
напълно се покрива с другото отсреща,

как страстно, дълго те целувам,
приличайки на другите момичета
(понякога това ме кара да тъгувам,
защото съм от тях различна.)

И как мълчим, мълчим, мълчим...
Мълчанието е също откритие.
Всъщност гласът ти над мене вали
докато болките ми не отмие.

Как дишаме и двамата едва-едва
и повече сме със сърца допрени...
Най-пълноценно изживяваме мига -
аз за теб и ти за мене.

И ето, срещата ми е притихнала
(не вървя сега по мислени пътеки).
Ти идваш. Аз ти се усмихвам
и те дарявам със целувка лека.

Утринна истина

Ако утре аз се проваля
и от правилния път за миг изляза,
ще ме търсиш ли, както досега
ти винаги си правел?

Ако утре дойда след това,
ти какво ще предприемеш?
Аз стоя с протегната ръка.
Ще бъде празна или ще я поемеш?

Ако утре всичко не е стих,
а е истина реална,
ти дали ще ми простиш?
Аз искам с тебе да остана.

Раздавам се

В топлото на твойте длани се стопих,
потънах във очите ти, на най-дълбокото,
сърцето ти докоснах с дъх и там открих
тиха нежност, като тебе светлоока.
Как бе хубаво, щом се претворих
и станах сигурното, вечно светлоокото
за един, желан от двама, кратък миг,
изплувал отнякъде дълбоко.
Сега, след като от теб отпих,
пред теб заставам аз несветлоока
и казвам с пълни шепи ти греби
от най-дълбокото.

Само двамата

С нежност, невъзможна за много жени,
попиваш със пръсти мойте сълзи.
Никоя от тях не оставяш да те превари
и на лицето ми следа да остави.
Тревожен прегръщаш ме и се гушвам.
Усещам целувките ти след много въздушни.
С поглед нажален и вежди присвити
тихо ми казваш, че ме обичаш.

По моя начин

Обрамчена с погледи и пронизвана с критики
вървя към разбирането си за щастие.
Косите ми с усмивки са сплитани,
а устните – рисувани с грация.
Не съм хубава, нито изпъкваща.
Не мечтаят за мене момчетата.
По-скоро съм нервно-припукваща,
тътнеща и разплетена.
Живея тихо. Незабелязвана.
Но пък така ми харесва.
Едва ли при други обстоятелства
с обичаните хора щях да се срещна.
А и в очите, изпод ръцете ми
любов се създава. Моята си.
Изписвам я всеки ден на лицето си
и я вплитам в мойте коси.

Пърхащи криле на птици в сърцето ми

Когато избягам от себе си,
ще бъда вечно усмихната,
всеотдайна, грижовна, добра.
Ще оставя съмнението след себе си,
под вода мълчанието - в мивката,
ще остържа слоя кора.
Ще дишам до дъно чрез порите,
ще ме изпълва небето с безбрежност
и в мене всичко ще се обръща
отвътре навън през отворите,
като птица ще литва от сърцето родена
без назад да се връща.
Ще бъда като любов подновена,
за нежното в теб ще бъда причината,
стимул за досега, хормон на страстта.
За мен ще си струна - млада, зелена,
една нишка мечта, най - фината,
прерастваща в ръцете на обичта.

Сянка от внезапност

Все още си неясен и миражен,
все още - отражение.
Като сянка в моите представи
идваш всеки ден.

Ту оставяш в мене отпечатък,
ту тръгваш - неусетен.
Като миг понякога си кратък,
но в живота ми преплетен.

Идваш бързо и внезапно
и тъй бързо тръгваш.
Преди да те видя се стапяш,
преди да мечтая се сбъдваш.

Идвай към мене, пътят един е.
Колкото искаш ти остани.
Идвай по-ярък и истинен,
по-близо и отпреди.

Автобиографично

На път съм. На пътя на любовта.
Говоря. С думите на добро.
Работя. За доброто бъдеще.
Искам. И получавам.
Обичам. Даже неподозиращите.
Плача. Не винаги за другите.
Липсват ми. Някои хора.
Тревожа се. С цялото си сърце.
Виждам. Когато поискам.
Пиша. Изливайки чувствата.
Мисля. Непрекъснато за всичко.
Съжалявам. Аз съм си виновна.
Разбирам. Не винаги другите - мен.
Радвам се. Пак полях цветята.
Боледувам. Поредната настинка.
Карам се. Вътрешно със себе си.
Мечтая. Кога ще помъдрея.
Раждам се. Отново е ден.
Съсредоточавам се. Чета книги.
Усмихвам се. Защото обичам.

Морска буря

Щом морето е спокойно, тихо
и вятърът - попътен
аз съм кораб. От длан съм свита.
Платната ми са с въздух пълни.

Плавам бавно. И ме носят.
След мен водата е вълниста.
По мачтите ми има чайки боси.
Слънце палубата ми почиства.

Понякога ще бъда в морска буря.
Ще съм с платна прибрани.
Ще бъда нейна. Ще ме развълнува.
Ще предизвиква. Ще ме грабне.

След нея ще съм променена, друга.
Ще съм кораб. Непостоянен.
Пак с платна от въздух пълни плувам.
Покрива морска длан дланта ми.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!