уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Черна хроника

Вера Хинчева

Публикувана на сайта 22.01.2007, 08:33

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Черна хроника

И отново същото. Като на филм, но този път наяве. Все едно прелиствах някоя многотиражка, особено криминалната страница, където принципът “за всекиго по нещо” важи в пълна сила. Всеки път, след като оставех вестника настрана, имах усещането, че ръцете ми са изцапани с кръв. И сякаш и аз бях един от многото, станали жертва на насилие. Агресията агресивно измести другото случващо се в държавата и май не остана нищо друго интересно, за което да се пише. Поне човек отвън, опознаващ Б. чрез страниците на печата, би останал с такова впечатление...
Ето го и този. Едва на 26, а нямаше особен късмет. И неговият ред дойде. Законът на улицата е законът на джунглата. Не действаш ли по правилата, лошо ти се пише. Сега съседите ще се кълнат, че нищо не знаят и не са чули, ще се правят на шокирани - как така скромното, добро и стеснително момче, което никого с нищо не е предизвиквало и е било по-ниско от тревата, бе убито като куче, или пък ще затръшнат вратата под носа на репортерите, отказвайки коментар. А в това време качват трупа на поредния убит в улична престрелка бандит и тежко ранената му приятелка в линейка и потеглят към болницата... На плочите пред дискотеката остава локва кръв...
Около мястото на престъплението се суетят нервни ченгета, отцепват района и гонят тълпите. Вечерта като включа телевизора, пак ще се сблъскам с познатия образ на Генерала, който ще ми обяснява как младежът имал висящи дела за грабежи и измами и работели по няколко версии за причините за убийството, били привикани много хора за разпит, но все още не е задържам предполагаемият убиец, без да е ясно на кого точно е ядосан - на престъпниците ли, или на обикновените хора...
А след това...случаят ще бъде забравен и изоставен, само ще събира прах в архивите на полицията. Така де - да не би да е първият мафиот, разстрелян публично? Все пак, при нас тези неща вече отдавна не са новина. Дотолкова свикнахме с тях, че се шокираме не ако ги има, а ако ги няма. Нещо липсва сякаш, за да запълни милата родна картинка по един необикновен, само наш си начин. Или пък мисълта : “Нека се избиват, нали така остават по-малко!” действа някак успокояващо на хората...
Мъчно ми е само за приятелката му. Само на 17, а намери “точния” човек за приятел... Това се казва Петък 13-и. Да попаднеш в грешното време на погрешното място. И да отнесеш и ти 5 куршума. А после с месеци да мотаят по болници разпадащото ти се тяло... Не знаех причините, които я бяха привлекли към това “лошо момче”- парите, връзките, опасността и чувството за обреченост, което излъчваше... Едва ли обаче си струваха риска и ако оживееше, сигурно щеше да се замисли над някои неща. Доколкото разбрах, тази любов сега щеше да й струва един бъбрек и премахнат далак... Значи - полуинвалид. За цял живот... Ако оживееше. Сигурно и за нея ще се надпреварват да повтарят същите неща - доброто и невинно момиче, как така е била там, в такава компания, та тя изобщо не се вписва в обстановката... Вероятно има някаква грешка, не е възможно да е тя. С малко повече усилия, сигурно ще ги изкарат големите надежди на градчето... Защо ли обаче все такива примерни и добрички са главните действащи лица във всички екшъни, които се разиграват на живо всеки ден по улиците във всички градове на Б.? А вестниците превръщат тези, иначе крайно семпли личности, в главни герои на почти сапунени опери? Докато истинските събития отминават почти незабелязано в повечето случаи...
А след време никой вече няма да си спомня героите на деня и този случай, както всички други преди и след него, ще бъдат само в архивите...

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!