уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Очакване и надежда

Вера Хинчева

Публикувана на сайта 22.01.2007, 11:14

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Там, на брега край морето, аз седя и те чакам да се върнеш при мен, за да не се разделим никога повече. Точно, както ти ми обеща. Нощем заспивам уморена от очакване върху топлия пясък, за да те сънувам отново и отново, а денем кръстосвам безлюдния бряг и се взирам до ослепяване далече към хоризонта, натам, накъдето те отнесе големият, златист кораб, с платна в бяло и розово (моите цветове, които моят рицар гордо носи като знак на кого принадлежи сърцето му). Отиде да воюваш. Вече не помня какво и с кого имаше да дели полуделият свят. Знаех само, че нещо те откъсна от моите ръце и не знаех дали ще се върнеш. Останах на това късче ничия земя, нейде между световете, самотна, както едва ли е бил някой преди мен, в компанията единствено на вятъра и морето, на които изплаквах мъката си, без да очаквам да ме разберат. Не броях дните и нощите, откакто те загубих. Всичко бе една безкрайна, неописуемо черна нощ. Струваше ми се, че ако не ги броя, те си отиват по-бързо и завръщането ти приближава. Времето без теб е празно време, не исках да го помня, не оставяше никакви следи в мен. Когато ти ме вземеш оттук, този остров също ще бъде забравен. Цялата съм очакване и надежда - вълните, които те взеха и отнесоха, да те върнат пак при мен, в моите прегръдки, които ти наричаше “истински свой дом”, войната да те пощади и пожарищата й да не те превърнат на пепел, която бурята да разпилее из четирите кътчета на света, аз да съм жива и здрава, за да те дочакам и заедно да полетим напред, където и да е, само да чувствам, че си мой, че те има, че си жив. Там, където си, вероятно чуваш молитвите ми, през времето и пространството, донесени до теб от вятъра. Когато нощем се събудиш внезапно и почувстваш по лицето си нежния му полъх като милувка и се заслушаш в тихия му шепот, вярвам, че ще доловиш един познат глас, който те призовава... И ще ти бъде по-леко да понесеш дългата ни раздяла...
Чакам те... Върни се.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!