уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Чувства и идеи

Славина

Публикувана на сайта 22.01.2007, 11:07

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Безгрижие

Светлосин лазур докосна душата опустяла,
Пречупи се лъчът със страшна сила.
Минута тишина...трясък. Тя се беше осъзнала
и преди да сбърка беше си простила.

Като капчица роса от небесата безначални,
политна тя гореща със своята мечта.
Загубила разсъдък, с мисли нереални,
беше диамант, нешлифован досега.

Вдъхна аромата на теменуга малка и лилава,
после къдриците и пофлиртуваха с дъжда.
Бе така невинна, пътя си неизвървяла,
непроумяла илюзията на любовта.

Обичам

Обичам всяка част от себе си,
обичам новото начало.
Обичам струйката живец в сърцето си,
която преобразява ме изцяло.

Обичам, че съм упорит човек,
обичам, че не се предавам.
Обичам, че дори и в този век
имам сили да започна отначало.

Обичам, че умея да прощавам,
обичам, че добрина в сърцето ми гори.
Обичам да съм горда щом побеждавам
и моля никой да не ме кори.

Обичам, че без сила управлявам,
обичам, че живея в моя малък свят.
Обичам, че с дарбата да утешавам,
душата ми не чувства глад.

Обичам да се сблъсквам с предизвикателства смели,
обичам да вървя с гордо вдигната глава.
Обичам да постигам сама своите цели
и с усмивка да се нарека жена.

Моят свят

Свят без фалш и лицемерие,
свят без хорско примирение,
свят на сила, истина и чест,
свят различен търся днес.

Свят на добрина и на копнежи,
свят без интригантски мрежи,
свят свободен, с уникален лик,
свят чуващ моя вик.

В този свят съм себе си, нали?
Без маска съм, не ме боли.
Няма нужда да се унижавам,
да се бунтувам, да се примирявам.

Безсилна съм, знам, пред целия свят,
на нрави различни той е богат.
Аз съм си личност индивидуална,
нямам претенции да съм специална.

Имам една единствена мечта,
да говоря без страх, на свобода…

Смисъл на живот

Създадени сме от вода и кал
и търсим цял живот солта и хляба.
Не спираме да грабим ние без жал
и да налагаме невинните с тояга.

Изпитваме завист и омраза,
не допускаме да нарушат нашия покой.
Бягаме от добрината, сякаш е проказа
и думи безразсъдни изливаме безброй.

Нима това е нашата мисия на Земята,
нима затова създал ни е и Бог?
Ние сме хора благодарение на душата,
която носи смисъл в нашия живот.

За спомен...
(на Мариана Стоянова)

Усещаш как дългът зове те,
двайсет и четири ученици вперили във теб очи.
Не забравяш болката, проблемите,
но се усмихваш даже да горчи.

И чувстваш как им даваш
част от младостта си ден след ден.
Търпение неспирно проявяваш
и си казваш:”Те са като мен!”

“Бях и аз безгрижна като тях,
бях момиче, изпълнено с живот.
Бях жена със звучен смях,
търсеща вечната любов.”

И сякаш слънцето за теб изгрява,
чувстваш нов прилив на живот.
Чувстваш се по-млада, но и помъдряла,
готова да даряваш повече любов.

А те са млади. Кръвта кипи
и може би дори не проумяват,
как се преподава щом боли
сърцето, разкъсано от стари рани.

Ти прости им, забрави,
защото цял живот ги чака.
Ще срещнат нови хора и мечти,
разпилени ще се търсят в мрака.

Спомен жив в душата съхрани,
с усмивка спомняй си за този клас.
Благодарим ти, бъди щастлива ти
и частица обич запази от нас!

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 

Ecstasy [ потребител ] 
от дата :  13.02.2007, 15:11
Хубави са ! Това за учителката ( класната предполагам ) е интересно - може да бъде посветено на значителен брой учителки, които наистина се грижат за учениците си - радвам се, че вие сте имали точно такава учителка [:-)]