вСелена

Celena

Публикувана на сайта 22.01.2007, 17:02

* * *

Предадена от хорските усмивки,
потънала във океан от кал,
затрупана със купища преструвки,
но с поглед, впит във небосвода бял

вървя напред и знам, че ще успея
да превъзмогна всичките злини,
частица съм от черна епопея,
прекрачвам с гордост дребните сплетни.

И вярвам, вярвам, а в какво – не зная,
не се обръщам никога назад
и жадно търся на посоки Рая,
а Ада – той е стар познат.

И пак вървя, и пак съм наранена,
и пак, и пак върти се днес света,
но вече съм от търсене сломена
и май е крайно време да поспра.

Спасение

Вървим, следейки всяка своя стъпка
по стария – нов път през вечността
и готвим се за следващата спънка -
готови или не – пред нас е тя.

Край нас са трудностите на живота днешен,
обагрени в неземни цветове
и всичко отстрани е като песен,
но всъщност тъжно е щастливото градче.

А аз познавам всички тротоари
и улици във този сив квартал,
където толкоз пъти сме вървели
с усмивка през натрупаната кал.

И няма страх, защото е ненужен,
и няма сълзи. За какво са те?!
Загледани във небосвода нежен,
отплаваме за други светове.

А мъката остава на паважа,
там, във този сив квартал,
и ний отлитаме далеч, далече
от локвите и уличната кал.

Отричам се

Отричам се от хилядите думи,
отричам се от всичката тъга,
отричам се от чувствата си луди,
отричам се от цялата вина.

Отричам се от твоите усмивки,
отричам се от моите мечти,
отричам се от спомените чисти,
отричам се от топлите сълзи.

Отричам и изгубеното време
в признания и помисли добри,
отричам се от тежкото си бреме,
отричам и безбройните лъжи.

Отричам се от теб и любовта ти,
отричам се от себе си дори.

Обсебена

Обсебена от есенна магия,
притварям пламналите си очи
и мъча се тъгата да прикрия,
а тя потича с моите сълзи.

На вадички се стича в мрака
шепа кристали звездна чистота
във тез кристалчета ми е душата
и с тях отива си и тя.

Отива си, отива си със тебе,
защото в тебе няма топлина,
защото ти си капка време
и чаша мъжка суета.

А аз съм там, останала без нищо,
безсилна сълзите си да броя,
обсебена и пак самичка -
за сетен път сама съм на света.

Надежда

Променливо усмихната съм в мрака,
а вятърът донася ми печал,
потъват сълзите ми в тъмнината
и бързо се превръщат в мръсна кал.

Аз вглеждам се в забързаните хора -
прашинки в ежедневен кръговрат,
за тях отново сълзите си роня,
че слепи са, а искат да летят.

Питам се защо ме подминават,
улисани в своя сив живот
и дали ще дойде ден да осъзнаят,
че като мен сами ще са до гроб.

Сами ще са, защото не обичат,
защото не познават любовта,
защото все за някъде ще тичат,
но винаги такъв ще е света –

красивото пак първо ще умира,
затънало във таз проклета кал,
измамата реалното ще спира
и всеки ще достига до провал.

Но вярвам аз, че все ще се намери
поне един сред всичките глупци
живот да вдъхне на душите умрели
и всяко зло в света да разтопи.

Надявам се, а времето отлита,
минутите се гонят с вечността,
а мисълта ми винаги ще скита,
забравила във пътя си плътта.

Любов

Една въздишка в шепота съдбовен,
една усмивка, стопляща нощта,
една сълза, един прекрасен спомен,
една любов, единствена в света.

Една е тя, а цялата е наша,
създадена за наште две души,
опива ни тъй чаша подир чаша
и ярко вътре в нас пламти.

А ние двамата, опиянени,
прекланяме глави пред любовта,
пред нейното величие смутени,
подаваме един на друг ръка.

И сливаме се бавно, в нежен ритъм,
понесени с вълшебните крила
на непознат словесен алгоритъм,
отделящ ни от черната земя.

За жалост само сън е този полет -
ти си със друга някъде далеч,
а аз сама съм в тази празна стая
и знам, не ще те видя веч.

Защо ли плача, няма нищо тъжно –
красив е пламъкът на любовта
и въпреки, че е несподелена
една е тя, единствена в света.

Интимно

Да приемеш съдбата си тежка
дори в истински труден момент,
да отхвърлиш тъгата с насмешка,
а да имаш душа на поет.

Все да гледаш напред и да вярваш
в светлината на всички мъгли
и с усмивка деня да посрещаш
пак с надежда за хубави дни.

И да знаеш, че пак ще успееш
в този скучен и сив кръговрат
сам след всичкото зло да се смееш,
пренебрегвайки сивия цвят.

Пак да бъдеш приятелят верен,
преизпълнен със светли мечти,
но и целият свят да се срути,
ние двама ще бъдем, нали?!

Пак ще гоним с усмивка безкрая
и ще търсим все слънчеви дни,
а щом дойде наистина краят,
нека няма изобщо сълзи!

Нека пак бъдем себе си в мрака,
изграден в наште тъмни души,
Егоизмът – най – верен приятел
и пак всичко да замълчи!

* * *

За спомените, гаснещи в мъглата
на есенните тихи дъждове,
за парещите погледи във мрака,
обхванал наште светове,

за хилядите думички спестени,
за топлите прегръдки във нощта
и за безбройните промени,
които ни наложи любовта.

За твоята пленяваща усмивка,
за най-изпълнените с плам очи,
за най-бленуваната ми почивка –
сама със теб сред бурните вълни,

за мислите ни, гонещи безкрая,
за слънчевите летни дни,
за нашето местенце в Рая
обичам те, обичай ме и ти!

Една жена

Една жена – една звезда във мрака,
една жена – любов и топлина,
една жена – усмивка на съдбата,
една жена – небесна светлина,

една жена – начало на безкрая,
една жена – прашинка доброта,
една жена – тъй малка част от Рая,
една жена – неземна красота.

В една жена, изпратена от Бога,
бушуват всички урагани на света
и таз една жена да бъда, мога,
щом имам за съюзник обичта.

Ще бъда нея, щом така решил си –
омразата с любов ще заменя,
макар и да сме толкова различни,
една жена във себе си тая.

Една жена ще бъде вечно в мене –
кръвта й влива се във моето сърце
и въпреки отминалото време
жена е тя, а всъщност е дете.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

Vanina [ потребител ] 

от дата :  28.03.2008, 16:48

Zdravei,
Ste izdavash li sthosbirka?Obadi se za redactor i hudognik
orxidei@abv.bg

Това мнение е редактирано от clover, защото не отговаря на изискванията към мненията, посочени във Въпроси и отговори, точка 6!

Това мнение е редактирано от clover, защото не отговаря на изискванията към мненията, посочени във Въпроси и отговори, точка 2!