уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Изживяно

Гергана Крумова

Публикувана на сайта 22.01.2007, 10:59

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Нo съм жена

Птица да бях, аз щях да до литна
на твоя прозорец да свия гнездо
сутрин косите ти нежно да галя
вечер със тебе да сме едно.

Коте да бях, при тебе да дойда,
да се сгуша до твоята врата,
тайничко, когато всички тръгнат
да се вмъкна и да те пленя.

Тогава на гърдите ти да легна
да те гледам с поглед жален
ще се радвам ти да ме погалиш.
Не ме гледай с поглед тъй печален?

Папагал да бях и да ме вземеш,
в клетката  си ще стоя смирена.
След като жена ти вън излезе,
ще ти повтарям ”Обичам те”
и искам те до мене.

И куче да съм ще съм ти приятел
ще те пазя ти докато спиш
ще зная, че си моя  обожател,
и с мене ти ще си щастлив.

Но съм жена и силно те желая
и всяка нощ явяваш се пред мен,
на сън косите нежно  галя.
А ти ме гледаш толкова смирен.

Съдба

Аз отново останах сама,
и съм пак със очи насълзени,
дълго скитах и плачех в нощта,
но съм вече с прерязани вени.
И отново си спомням с тъга
скъпи спомени забравени вече,
и заплаквам със сълзи в нощта
за мъките на които ме обрече.
Ох съдба, съдба жестока…
Защо със него ти ни раздели?
Да си спомня друго аз не мога,
защото съм със затворени очи.
Ние вече няма да се срещнем
и дума няма аз да промълвя,
ако някой ден за мен си спомниш?
Ела на гробът:- донеси цветя…!
Отрони поне една Сълзица,
дано тя стопли моето сърце,
защото, като мъртва птица
ще легна в гробът тъй студен.
И всичко в мене ще изстине,
както угасна любовта,
ще остана паметна година
когато бях в разцвет на младостта.
Дано остане в теб незабравима
и винаги си спомняш ти за мен.
за мен, за твоята любима,
с която беше всеки ден.
Но тя е мъртва и студена,
и с нея няма да се срещнеш ти
защото любовта е изгасена
и дума няма да ти промълви.

Момина сълза

До вчера бях аз твоето момиче
до вчера бях аз момина сълза,
до вчера шепнеше „Обичам те”
днес си тръгна с вдигната глава.

Къде останаха твоите думи,
които нашепваше с глас вдъхновен?
Няма вече любов помежду ни.
Няма във тебе и спомен за мен.

Тръгнахме двама в разни посоки,
аз все се надявам да се появиш,
останаха рани люти, дълбоки.
Трудно зарастват.. дано устоиш.

Любовта във пепел се превърна,
бе разнесена от вятъра дори,
към спомените с гръб се ти обърна,
и плю на минало и на мечти.

Вярвам, че ще хвана пак отново
златна рибка в бистрата вода,
тя за мене ще бъде готова,
да изпълни само три неща.

Да ми върне вярата в живота
и надеждата да ме крепи,
любовта да срещна пак отново
и да вярвам в идващите дни.

Обичам те

Дори да те обичам
далеч си ти от мене,
но в нощите те виждам
и в хубавото време.

Света ще преобърна
и пак ще те открия,
ще те целуна нежно
и тайно ще си ида.

Искрица ще запаля,
на сън към теб ще тичам,
косите ще ти галя
и пак ще те обичам.

Бутилка вино

С бутилка вино седнали на маса,
и чакаме да падне вечерта.
Не сме пиячи първа класа
превзела ни е любовта.

Пием миналото да забравим,
това, което много ни тежи,
на чувствата  да се оставим
и на това, което в нас кипи.

Едва ли виното ще ни напие?
На него няма да се дам.
Във мен сърцето лудо бие
очакваш ти да се предам.

Да се отдам на твоите прегръдки
и в бурна страст да закипя,
пия бавно последната глътка
отправям се към твоята врата.
(тръгвам бавно сама във нощта)

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 

geri_67 [ потребител ] 
от дата :  25.01.2007, 05:24
Прекрасни стихове!!!!!!!Прости си талант!!!!!!!!!Използвай го!!!!!!