Празнични размисли
Елица Зорница
Публикувана на сайта 22.01.2007, 18:57
Всички творби от този автор | Мнения на читателите



Снежна нощ, бяла приказка
Красиво и приятно хладно. Въздух влажен
и студен,
нощта изпълва.
Снегът вали,
не просто сняг
снежинки в безтегловност…
Спрях, да погледам аз снега,
не сняг, а картинка бяла…
Чистота
и свежест
и прохлада
С красота
и нежност изпълва ме снега…
Със своите снежинки бели,
изпращат ми любов
и трепет във нощта.
И в косите ми звездички заблестели…
Ръкавици свалям
шапка,
шал,
палто.
Ръце протягам
прегръщам моят сняг
Целувам,
моите снежинки бели и .
чувам как тихичко шептят:
"Сред тази снежна, нощна красота, недей да си сама!
Целувката, що ни подари, тъй топла е за нас…
Милувка ,твоята гореща-
Отдай на друг, във този час!
Тичай.
ние ще сме с теб!
Ще блестим, като твоите очи, когато с целувка го даряваш ти!
Ще бъдем в твоите коси, макар да няма и нужда от звезди
Тичай…
При него ти иди и прегръдката на две тела ще засияe сред зимна снежна красота!"
…
Красиво и
приятно хладно.
Въздух влажен
и студен,
нощта изпълва.
Снегът вали
вали,
не просто сняг
а снежинки в безтегловност…
Спрях, да погледам аз снега,
ръка протягам и до мен-
не съм сама!
До мен е любовта!
и заедно,
прегърнати в нощта,
Виждаме, как едно момиче, радвайки се на снега
тича да хване любовта. !!!
Подарък
На всяко дете по света изпращам звезда!
Да бди над него през деня, да му свети през нощта!
На всяко дете по света, изпращам капка роса!
Лъчиста и бистра, да блести детската душа!
На всяко дете по света, изпращам зрънце Божия храна!
Да бъде детето сито и да не знае то тъга!
За всяко дете по света моля Бог, да протегне Своята ръка!
И да ги води в Светлина по Пътя на Живота
В едно изпълнени с Любовта!!
02.01.2004г
Пет дни
1 ви ден-
Бе плах и тих,
Неволно споменати думи!
2-ри ден-
Съобщението ечи
Потисканите думи: "липсваш ми"
3-ти ден-
В полунощ от най-смелия,
От смелостта на здрача
Съобщение получи се:"жадувам те"
4-ти ден-
Бе любовта в стихия,
И обещания,
И трепети
И мечти!
5-ти ден
В телефона взрян погледът сълзи
Съобщенията в обич
Последни са били.
Пет дни сърцето лудо бие
Пет дни рее се в небесни висини
Пет дни нестихваща стихия
Пет дни шеметна магия
В коледната нощ
На празника, в притихналата вечер,
сама съм с чаша в ръка.
Препускам сред програми с дистанционно
и гледам тъпо във нощта.
В най-празничната вечер ,съм сама.
Аз това ли си, поисках?
Или съдбата подари,
В празничната вечер - самота.
Отпивам глътка ,после пак
Загледана, невиждаща, телевизионния екран.
Смелост? Или глупост
се изисква, в празничната вечер-
да си сам…?
Отпивам вино, после пак.
И спомням си, че мога нещо, да си пожелая -
ей така - какво ли? Просто:
"До година да не съм сама!"
Всички творби от този автор | Вашето мнение
До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!