Рими 1995

Елица

Забрави!

Забрави очите сини,
забрави мечтите диви,
забрави и думите
и няма толкова да те боли.
Забрави!
И русите коси,
че ще погалят твоите очи.
Забрави!
Не искай да го видиш ти!
Погледът му само мъка
ще ти причини.
Забрави!
Обич няма да ти подари,
не го търси.
Само забрави!
Сън, сън, сън е бил,
реалност забрави!

Омая

Люляков цвят в капки роса
с ухание бяло омайва.
Люляков цвят аз видях
и пролет в душата ми пламна.
Ето го там – дивен и жив,
тъй красив се усмихва,
а нова любов в мен се разлиства…

Слабост

Над града се спуска тиха нощ.
Заспиват улици и свят под сняг.
А аз лежа в моята стая
останала сама без някого…
Не мога да те имам тук,
но си мечтая да си там
и също да си сам,
макар да е нелепо…
Та кой си ти?
Коя съм аз за теб?
Кога се срещнахме едва?
Кога успях да пожелая да те имам?

Вик за помощ

Крещя и дъх не ми достига.
Кънти наоколо безкраен вик.
Никой сякаш няма,
а случаен чужд за миг не спира.
Той не вижда, той не чува,
той не разбира
колко съм безпомощна.
Отвътре ми гори –
страхувам се –
ще те загубя.
Едничък шанс ми дай –
в очите тъжни надникни
като в кристално огледало –
невинна съм – с една любов в душата.
В теб съм влюбена,
от твоята обич се нуждая.

1995 г.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!