Дъждовен сън

Светла Димова

Публикувана на сайта 22.01.2007, 18:53

Някъде там в небето, или дълбоко под земята се роди нещото, което пресече днешния ми ден. Тишината в главата ми става все по-оглушителна и въпреки това не я чувам, защото някъде е отлетяло чувството... Налице е само знанието и това, което смътно усещам в един от ъглите на съзнанието си... Навън дъждът плющи по прозорците на остъклената тераса, която скоро ще престана да обитавам. Има и градушка, но аз все още не я чувам, само усещам малките бодлички по настръхналата си кожа и как в изтръпналите ми стъпала кръвта се раздвижва... моята движещата кръв... Светло е... Толкова светло, че чак от заслепение е тъмно. Но аз някак си знам, че е светло...
- За какво говориш? На мен ми се струва, че нощта приближава и скоро ще дойде санитаря да ни даде лекарството, за да заспим...
- На тебе то действа ли ти? Защото на мен отдавна престана да ми действа, престанах да искам да заспивам... И без това постоянно спя. В началото сънувах докато спя... Беше хубаво време...
- А после какво стана?
- Дойдох тук... Казаха ми, че сънувам докато съм будна. Такава ми била диагнозата. И на мен ми дават хапчета за сън... на аз отдавна не заспивам. Кажи ми ти какво сънуваш? Какво сънуваш, когато затвориш очи и напуснеш стаята си? Аз моята отдавна не съм напускала...
Погледна нагоре, но не видя нищо, освен наплютия от мухи таван. Усети миризмата на мухъл...
– Господи колко влага има тук...
- Аз ли? Аз сънувам, че съм на зелената поляна до вкъщи, но тя отдавна не е зелена, защото яворовите дървета са обсипали земята с листа. Всичко е толкова цветно, че направо настръхвам, но се чувствам прекрасно... Освен това овошките са готови и плодовете примамливо посягат към мен. Откъсвам си ябълка, а сокът й потича по брадичката ми. Бавно го облизвам и примижвам. Толкова много свежест събрана в няколко капчици...
Очите й светнаха.
За миг тя също засънува.
Седеше пред ръждясалия прозорец и попиваше всяка дума. Собствената й фантазия отдавна бе престанала да работи, но за това пък умееше добре да използва чуждата.
Нямаше и следа от миризма на мухъл, нямаше го противния таван, нямаше ги стените...
- За какво си мислиш? И ти ли си там?
-Да. – изкрещя тихо тя.
В този момент дойде санитаря, чул крясъка...
„Странно” – помисли си той. - „Та тя отдавна не е казвала нито дума... Всички си мислехме, че е онемяла... Но този глас е женски...”
- Хей! Какво става тук?
Завари мъж и жена седящи тихо до перваза на прозореца, гледащи насрещните бетонни блокове.
Мъжът разсеяно се извърна, уж за да прогони мухата кацнала на бузата си, но в същия момент жената го ръгна в ребрата, за да го подсети...
- Време за сън ли е станало ? – мъжът очаквателно погледна санитаря.
- А... сети се значи да ми обърнеш внимание... А ти – погледна жената – уж нищо не чуваш и не виждаш, а сега изглежда ти светна.
Жената сякаш не го чу, извърна се леко и след миг отново се загледа навън...
- Старата песен на нов глас... Но бъди сигурна, че лекуващия лекар ще научи. А ти – и посочи мъжа – много добре знаеш, че ти е забранено да си при тази пациентка... алкохолиците нямат работа при душевноболните, току виж и ти си откачил... Оппа, извинете ме – обърна се към жената – забравих, че си от аристокрацията, ти не си душевно болна и временно си тук... Нали все това ни казва господин мъжа ти, поооправка бившия. – Стоманен блясък се появи в очите му, а лицето жената за миг придоби някакво изражение... После и то изчезна, някъде там сред прокапалите светещи дъждовни капки.
- Идвай с мен и си вземи лекарството. – каза санитарят на мъжа.
И тази нощ някой сънува, а тя дори не заспа.
На сутринта имаше посетител с разказ на устни и стичащ се по брадичката ябълков сок.
Яворът продължаваше да шуми...

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!