С вяра и надежда

Елена Калчева

Публикувана на сайта 22.01.2007, 15:30

Вяра
Намерих те с душата си-
повярвах силно в теб.
Ти си ми упора
и носиш ми късмет…

Заряд топъл нося,
с моето вярно сърце.
И земна ,и грешна
към тебе протягам ръце…

Пак ще ме напътстваш!
И вече помъдряла-
с обичта си чиста
от теб,на всекиму съм дала…

Времена разделни

Каква е тая топлина?!…
Ярост, недоволство, нищета…
Градове се опропастяват
и за препитания човешки
мнозина се надяват…

Прокудени от дом,
заминали в чужбина…
В далечни градове
из нашата родина…

Разделят се семейства,
разбиват се мечти…
Децата ни растат
без майки, без бащи…

Познали ред неволи,
мизерство нищета
с болка се разделят
обичащи сърца…

Разделно време,
ех, истинска беда!
Кому сърце не трепва-
нехае за това…?!

Съвест

Всяка грешка
ме прави по-добра,
но съвест е нужна
за да стане това…

Да се пробуди,
де е чиста-
човечност да събуди
още по-лъчиста…

Но колко хора го умеят?!
Съвест да пробудят несмеят.
С подлост, с усмивка ехидна,
от гордост носят беда видна…

Като птичка

Облаци се мръщят мрачни и сиви,
а птичките надпяват се щастливи.
Пролетен дъжд тихо вали ли, вали ..
Песента им нежна с мене върви..

Радват се дори с перцата сиви,
в своите гнезда сред клоните свили.
Волно си клъвват трошички и зрънце,
чуруликат и в буря, и в слънце.

Не знаят алчност и користни злоби
без пари, токови сметки и глоби.
Не познават суетата ни човешка
и живеят със  природата без грешка.

Как искам да съм волна, като птичка
да ме радва слънце и тревичка,
по-често сред природата красива
и душата да е чиста и щастлива.

Надежда

Къде живота ме отвежда,
със силна воля и надежда,
с гореща плам в сърцето,
с чиста обич под небето.

Надеждата ми дава сила
и с неволи пак сам жива,
и боря се с несгоди, и проблеми
отпращам трудности големи.

Надеждата не бива да унива,
за нея трябва воля, мощна сила.
Без надежда няма бъдещи задачи
и живота не върви, а плаче.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!