Полет на мечтите

Ана Суичмезова

Публикувана на сайта 03.01.2007, 15:29

Бъдещето на България

Нима за никой не е ясно,
че всички ние сме на тясно,
заровени под тонове боклуци,
преливащи над счупени олуци,
изливат се над всички нас,
не за минути, а час подир час?
И нима на никой не му пука,
и нима не чува звука
на заливащата го помия,
която като вълна брега си мие,
иска да го смаже, задуши,
да отрови хиляди души...
Нима не ще помисли някой
как страната своя да спаси
или живота й нещастен май
желае той да разруши?

***

Навън вали, а в мене грее самота,
душата ми гори, но дали и тя
ще пострада нежно
от тежката ръка на любовта
обхващаща небрежно
тънка струна красота?
Вплитайки ума и тяло
в странна плетеница от лъжи,
превръщайки човека в цяло,
а не в парченца от игри,
тя може лесно да поквари
и най-невинната душа,
и никакви магии или отвари
не биха излекували тъга,
или мъка нечовешка,
от чувство тъй красиво,
породени като грешка,
но защо се смята то за диво?
Или може би първично
то е, хората си мислят,
но дали изрично те това не искат?

Любовта

Какво е любовта?
Нима не идва изведнъж
и не изгаря твоята душа
със пламъка си леден?
Нима не е мъчение това?
Тъй сладко и безбрежно то е,
водейки до лудост влюбени души,
заслепявайки невинни хора,
от нея се умира, от нея и боли.
Но човешките сърца не спират-
те копнеят, бият и умират,
живеейки за глътчица любов.
И нима това е краят?
Това ли е възвишеното чувство,
възпявано чрез всякакви изкуства?
За това ли идваме на този свят?
За болка, скръб и благодат?
За някои това е просто начин на живот,
но за мен това е то любов.

Безименен

Във очите ти виждам звезди,
звезди дълбоки като езера,
във очите ти виждам очи-
те изпълнени са с тъга.
Във сърцето ти виждам омраза,
погубваща твойта душа,
във сърцето ти виждам проказа,
превземаща те сега.
Във душата ти виждам вина-
ти си спрял да говориш,
във душата ти виждам тъга,
но не си спрял да се бориш!

Всички творби от този автор |  Вашето мнение