Безразсъдни конници

Каминута

Публикувана на сайта 20.12.2006, 12:37

В очакване

Стоя във ъгъла, до теменужката.
Струна от китара.
Отдавна никому ненужна,
отдавна съм забравена.
Стоя, потънала в надежди, прах.
Никога настройвана.
Никой мен не е държал,
никой мене не е пробвал.
Не съм попадала в съзвучия;
немелодична съм.
Останах неизползвана, нечута,
не сътворих обичане.
Стоя опъната и вцепенена
от китара струна.
Очаквам някой да ме вземе
и от сън да ме събуди.

От обич

Ускорявам се.
Туптя -
цялата едно сърце.
Забелязвам те.
Трептя
с усмихнато лице.
Протягам се.
И се топя
в твоите ръце.
Отразявам те.
Искря -
малко стъкълце.
Стаявам се.
И спя
в твоето сърце.

Помни ме такава

Когато заминеш, си спомняй сърцето,
което до края остана ти вярно;
ти си спомняй за онези ръце,
които към тебе все се протягаха.
Спомни си за мене със радост,
без огорчения, без притеснения,
с най-доброто в теб нека остана,
без тревоги, без тъмни съмнения.
Помни ме като страница в книга,
като редове от любовно писмо,
помни ме, това ще ми стига.
Ще изпия и тази чаша вино.

Безразсъдни конници

Мълчанието всеки път се впива във мен
и изпива гласността на думите ми.
Така е, като понякога искам във мен
всичко да е напълно безшумно.

Думите са оръжия и стрели.
С тях сме като конници в битка.
С тях към победа се целим,
към неща със смисъл и без смисъл.

И аз отдавна яхнах своя кон,
стрелите ми в небето заблестяха.
Приближавах ли към своя дом
или от него се отдалечавах?

Не раних ли аз това животно,
нуждае ли се другото от грижа?
Какво направих със живота си?
Стрелите ми не спират да се нижат.

И да съжалявам, няма прошка.
Аз съм конникът по този път.
(И покрай мене нощем
стрели от другите летят).

Напразно

Отидох да топля стая
с отворени прозорци;
в свят, където не знаех,
че всичко е престорено.
Търсех някакво желание
сред планини от безразличие.
Разбрах какво е да страдаш,
когато си мислел, че те обичат.
Разбрах какво е да си играчка
в неопитни ръце;
как раняват многократно
наивното сърце.
И да горя, и да не изстина
в стаята ми ще е все студено,
щом ти си причина
за болката в мене.

Вярвам

В сърцето ми е есенно.
Предзимно.
Да е студено предстои.
И колкото да ме боли
във мен ще има
надежди и мечти.
В сърцето ми е пусто.
И пустинно.
Нищо ново няма да се ражда.
Но за любов ще има жажда.
И да е отминала
за другата ще се покажа.

Душа разголена

Когато вечер заспиш, а аз до тебе будувам
нежни вълни ме тласкат да те целувам.
И свивам се като семенце в топла утроба,
далеч от студа. Вътре в теб се разтворих.

Поникнах в сърцето ти. Довяна от вятъра.
Надигнах се бързо със сила очаквана
и достигнах в зеленото на очите ти.
И аз съм зелена. Разлистена.

Бавно се надигат гърдите ти. Вдишване.
От теб на спокойствие и тишина мирише.
Гушната във теб съм. И с очи отворени.
Душата ми е като дъжд разголена.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!