уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Бели маргарити

Александра Бенер

Публикувана на сайта 20.12.2006, 02:21

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Седнах  върху дървената пейка.
С разплакани сълзи седнах върху дървената пейка до общият им гроб.
Тишината в мен се изпълни със спомен на живот.
Лятно слънцето препичаше й когато весели се къпахме в гьолът на баража със самоушити бански костюми от плат “басма”.
Излизахме от речната вода , след като устните ни получаваха цвят на горска боровинка,
А телата ни скърцаха от студенина. Апетит имахме по-всяко време на деня и лакомо се нахвърляхме върху приготвените намазани филии, които ни чакаха увити в прочетени вестници. Съдържанието на омаслените пакетчета знаехме винаги, изключени бяха изненадите в тях. За секунди и настървено се изяждаха филиите. О, колко щастливи и доволни бяхме.....
Седнах до майка и татко. Бели маргарити прегръщаха двамата във Вечността.
И е толкова тихо около нас. Обедното слънце топло грее...
С треперещи сълзи в очите ми изпушихме по една цигара.
Тръгнах си.
С пръсти Бели маргарити Сбогом аз им казах.

10.08.2001 г.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 

maria.wingen [ потребител ] 
от дата :  31.12.2007, 05:38
С каква жива любов галиш гроба на родителите ни,чета твоите Бели маргарити и в Очите ми Бели маргарити плачат,а Сърцето боли,боли...

angel4e [ потребител ] 
от дата :  25.02.2007, 04:23
С каква нежност гали гроба на родителите си ,
като чели и аз присъствам .Очите ми се насълзяват.И колко е ценно споменът с родителите.....