Душата ми скитница

Мирела Манолова

Публикувана на сайта 21.11.2006, 18:03

БДЖ Страсти

Ти при мене никога не спираш,
сякаш аз съм гара запустяла,
чакам те, но туй не го разбираш,
другата главата ти е завъртяла.

Всеки път нехайно подминаваш
като влак забравил свойто разписание,
недохранени надежди в мен посяваш,
а пък аз кървя, руша се от страдание.

Спри до мен сега, когато те обичам
моя радост, мое вдъхновение,
утре ще е късно, аз на другиго ще се обричам,
а пък ти ще бъдеш влак със закъснение.

Две

Две сълзи танцуват в очите,
две сълзи родени от любов.
две сълзи забравили мечтите,
две сълзи удавени в своя зов.

Две сълзи с болка напоени,
две сълзи сковани в мраз,
две сълзи от трета разделени.
две сълзи - едната ти, едната аз.

Есенно

Първото листо откъсна се от клона
втурна се надолу към пръста,
а останалите наредени в колона
хукнаха и те да срещнат гибелта.

Първото дърво внезапно оголя,
подир него всички до един
вятърът и таз година пак го разболя,
ала вече няма аспирин.

Първият комин пропуши
другите и тез по тази мода,
черен дим през облаците се промуши
и напълни небосвода.

Първият салкъм отново трепне
скрит сред лозови листа,
цялата природа шепне
името на есента.

Когато

Когато някой ден безмълвно сключа аз ръце
всичко ще бъде вече изстинало,
но знам, ще оставя свойто сърце,
топло все още от прежното минало.

Господ грижливо пак ще сбере
купчина прах от душата ми скитница
там ще и бъде на нея  най-добре
горе, далече от земната митница.

Няма да чувам ни вопли, ни стон
от мъки  безкраят е чист
пред вечността аз правя вечен поклон,
а сърцето оставям на белия лист

Някой ден

Някой ден ще те срещна ,аз зная
всички мигове тежки ще съм здраво прегърнала,
слънце ли беше за мене още гадая
или буря дошла ,наводнила ме и се не върнала.

Ще намеря аз погледа - тайна нечувана
и в същото време приказка вече разказана,
не ме търси истинска -ще съм рисувана,
на листа застинала ,но в цялост показана.

Ти ще си може би странно дихание
или ябълка сладка, но грешна,
а може би капчица от ново страдание...

Дали някой ден ще те срещна?

Шампанско, нощ и ...

Чаша шампанско в заспалите вечери,
вътре кристалчета мънички плуват,
хукват пак мислите - те са обречени
с всяко кристалче към теб да пътуват...

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!