Рими 1998

Елица

Как

Как душна може да е любовта
запряла в гърлото от спазъм.
Как трудна може да е любовта,
ако непоносима е раздялата.
Как морна може да е тя
между среднощен телефонен звън
и срещата ни в идващия ден.

От обич

От обич обичам и любя.
От обич не мога сама да заспя.
От обич пак теб ще сънувам.
С обич съм пълна
И ти си за мен обичта.

Зова те милно

Зова те милно, от сърце,
през хиляди стени, стъкла и улици,
в струите на градски мрак
зова те и те търся.
Зовът ми като ехо се разлива
натам, където знам, че си.
Милея с топлината на любима
и бих те стоплила в нощта.
Нейде си сега в града,
а аз те мисля – страдам.
Самотна търся тебе сам,
защото ненавиждам самотата.
Зова те и зовът е вътре в мен.
Откривам себе си, но нова.
През хиляди стени, стъкла и улици
видях се там – до теб.

1998 г.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!