уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Междугалактически

Калина Бакалова

Публикувана на сайта 21.11.2006, 07:48

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Защо?

Сърце, защо мълчиш, сърце?
Дете, защо крещиш, дете?
Тишина, защо отново си дошла?
Сама, защо отново съм сама?

Цветя, защо увяхвате несподелени?
Стъкла, защо се зъбите строшени?
Вест, защо отново нямам вест?
Днес, защо е като вчера днес?

Очи, защо тъмнеете без време?
Сълзи, защо се роните смразени?
Име, защо едно и също име сричам?
Любов, защо погубваш ме, нали обичам?

Сълзата

Сълза, зареяна сълза в безкрая
сред облаци от звезден прах се носи бяла
минава междугалактически пространства
из звездни светове далечни странства...

Космическият вихър рязко стан усуква
фуния гъста малката сълза засмуква
тя в мрака презглава се прекатурва
процежда се, върху издута мрежа тупва...

Паяк чорлав към нея се забързва
по нишка тънка светлата сълза се плъзва
на миглите на розов карамфил се приземява
оглежда се и вижда, че е още цяла!...

Къдри слънцето зад хребета подава
заспалите градини и дворове позлатява
карамфилът свел глава го поздравява
сълзата бяла разноцветна засиява

погалена от слънцето, в песента на славея възпята
пропътувала милиони километри, уморена
отново върнала се на земята
на земята дето е родена....

Черна роза

Черна роза, роза черна
грубо боцка и боли
сянка бледна, сянка скверна
прободено сърце кърви

Бяла роза, роза бяла
пръска нежна светлина
в нея спряла и заспала
диша слънчева душа

Роза черна, роза бяла
сложиха ги в обща ваза
черната се разположи цяла
властно бялата премаза

задушена бялата умря
клюмнала встрани глава
умря в съня си спящата душа
затрупаха я капещи листа

Черна роза, роза черна
остана тя разперена, сама
в огледалото единствена да се оглежда
да вярва, че е център на света

Огледало бяло, бяло огледало
един ден пръсна се на стъкълца
в него розата огледа се замряло
видя, че не е център на света

безбройно много черни рози като нея
стояха гордо вирнали глави
от болна ревност розата се свлече
затвори плътно дългите ресни

за да не вижда тези като нея
да вярва още, че е център на света
да черпи с плам от силата си смела
от себе си да се опива тя!

Блатният дух

Седнал до розова лилия Блатният дух
подръпва замислен дългата бяла брада
над него Черният гарван прелитайки сух
поздравява го с почит: Гра-гра, гра-гра!

Вятър - скиталец дипли тънкия плащ на нощта
щурците засвирват старинни шансони
зад хълма свенливо луната подава глава
наобиколена от ярки звезди милиони

Тъжно загледан в зелената мътна вода
Блатният дух се чуди и недоумява
- Царувам в калното блато лета след лета
а смъртта да ме вземе не ще и отлага!

Безсмъртни били са всички мои предци
и аз съм безсмъртен подобно на тях
но не виждат добре замрежени мойте очи
не съм жизнен и силен както някога бях

тежи ми на плещите немощни старостта
и скиптъра царски ми много додея
душата ми търси покоя на вечността
но съм обречен безспир да живея!

поредният ден дълъг е сякаш година
болят ме ръцете, краката, гърбът
сменят се пролет и лято, есен и зима
ту бял, ту зелен е пред мене лесът!

идват и хора край блатото, слушам говорят
как искат да имат вечен живот...
не предполагат обаче каква е умора
да живееш безкрайно незнаейки гроб!...

примигва с очи Блатният дух и прозява се
запалва дебелата своя любима лула
към скиптъра царски с мъка протяга се
подръпвайки дългата бяла брада...

Белият сън

Белият сън ми замрежва очите
хваща полека мойта ръка
политам със него аз към звездите
в прегръдката топла на вечерта

Гледам отгоре спящите птици
кротко спящите малки деца
с леко потрепващи лунни ресници
не усещам в себе си мрачна тъга

Спускам се, влизам без шум през вратата
тихо присядам на твойто легло
прави ми знак да мълча Тишината
и хитро ми смига с едното око...

не искам, не искам да спиш, събуди се!
с мен към звездите ти полети!
-Недей го буди, спри, опомни се
сърцето ми с укор към мене шепти...

докосвам със длани лицето ти нежно
наведена ниско над твойте коси
целувам те кратко и в миг безметежно
политам към едрите ярки звезди.....

Белият сън засмян с мен се рее
в небесните пулсиращи висини
бавно пред нас хоризонтът светлее
изгревът буди ме с цветни лъчи....

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 

Huligan_Dimitrov [ потребител ] 
от дата :  23.02.2011, 03:48
Страхотен усет - хареса ми.

EleMilvern [ потребител ] 
от дата :  19.12.2006, 23:56
Пишете прекрасно и не Ви липсва мъдрост[5up]