уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Падналите ангели

Karolin Berg

Публикувана на сайта 21.11.2006, 07:47

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Забрава

Гният сивите пашкули във прахта,
а ангелите бели политат в небеса.
А тук във черните пашкули
гнием ние и стоим
под сивите забули
друго щом не можем днес да сътворим.

А утрешния ден
на мечти бездарни пак е в плен
за мечтите чужди
споменът е грях-
тлеем в свойте нужди
и потъваме във прах.

Тук грехът е светотатство,
дето вършим в нашто братство.
Ден след ден; надолу и надолу;
пламваме и гаснем във невежеството голо

Борим призраци, проклятието носим;
вървим по черни пътища - за светлината дето просим.
И пак, и пак - отново и отново...
Търсим еликсир, а получаваме отрова.

Туй що край не вижда, няма и начало
и няма Рай под слънце изгоряло.
Тоз, който не падне, той не става.
Откакто свят светува и дорде потъне във забрава.

Омагьосан кръг

Ако напредък на цивилизация
е пак погубване на нация;
ако пламъка на светските души
е: новото издигай, старото руши

какъв съм аз тук за света
ненужна никому душа?!
Да градя ли нещо свое
щом във прах потънало пак то е?!

И има ли съдба
щом няма тук сеитба
и отново след дъжда
нещо ново и различно идва?!

Где е вярата, къде изчезнаха мечтите -
пусти, празни, прашни пак са дните.
И този омагьосан кръговрат
ще ме помита пак дорде света пречупи врат...

Паднал Рай

Мразовита нощ
със хиляди звезди блести
и в лунния разкош
се топят замръзнали мечти...

В кална локва
се превръщат бляновете бедни;
изотвътре жаба скоква
през мъглите влажни и безвредни.

Ето на дървото ларва спи;
паякът отнася телесата нежни-
няма кой да каже спри
нощем във света безбрежний...

Не е полярен кръг, но слънцето не свети.
Вечна нощ цари в картини със души отнети.
Сляпата Съдба идва, благославя
и миналото тук все мигом се забравя.

Пълзят през ред хиляда вида буболечки
в прашната действителност на падналия Рай.
Но нов огън се не пали с мокри клечки
и пак под нечий крак те ще намерят своя край

Сянка

Сенки бягат, смътен силует
се прокрадва в празнотата-
като символът отнет
е той на самотата...

Бледна лунна светлина
навлиза в пустата тъма
и осветява бялата стена-
Оставам пак сама.

Блед призрак мрачен
идваш в стаята ми прашна
с погледът прозрачен
и твойта болка страшна...

Страх и мъка се преплитат
в теб и те обричат
да бягаш там където те обичат,
а тук сърцето ми оплитат.

Във вечна мъка по душа неземна,
готова да дари небето
на любовта, но болката нетленна
напомня що й е отнето...

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 

electrify [ потребител ] 
от дата :  07.01.2007, 13:21
Rozi produljavai v su6tiq duh!!!! Neveroqtni sa ![5up] a btw za6to ne si mi razkazala za tozi syn?????
Прочетете условията
! Това мнение е редактирано от clover, защото не отговаря на изискванията към мненията, посочени във Въпроси и отговори, точка 6!