уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Убава работа, ама американска

Елена Стоянова

Публикувана на сайта 20.11.2006, 08:24

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Оти съм ходил у градо, че да напазарувам. Убадиха а из онез дни внуката и мъжо й – щели да си дойдат да на видят. Че кат ма емна таз сутрин Данчито – да въриш, че да въриш. Децата ще си дойдат.
И аз ко да прая – одих да купя туй – онуй. Не чи на село нямаме ядене, ама те нали гражданя – ко да е не ядат. Капризни са те сегашните млади. Да ми дойдат те, че аз да ми разкажа ка се яде солена сланинка и лучец. Те ся само бирички пият и данончета ядат. Ам как няма да ядат?! Мари то им се затлачило стомаха от тез пържоли и кебапчета. Секи ден се купено. Ма то и тез жени – дет им викат мацки, ептен са зле. Ръцете им тикнати у гъзо.
Та ходих и купих аз, че Герганчето ша си дойде. Ох, и оня ми ти американец – зетя, как ша го изтрая и аз не зная. Мар тоз човек голяма будала – вече една година откак ний зет и от български ни вдява. Ба викам му ти мойто куче Нана да беше пак щеше да ме разбереше! Ама тъй то – американец! И ся съм взел пържоли, чипс и на доктор Йоткер от пудинга. Че Майки много го аресвал. Па да ви са похваля вече и прадядо станах – наша Гергана ептен кат котките я напрай. Гледаш я ква голяма жена, пък детито са роди два килограма. И то миченце. И ко мислиш – на сватята го кръстили – Жаклин (тя пък е французойка). Ма и ний сме едно семейство – да ти омре коня. То попове ли нещеш, то американци, французи, софиенки, па знам ли ко още ша ни дойде до главата.
Та прибрах са аз и жената ошета. Ама тя мойта жена толкоз да са сащиса и гледа среща ми. Та чак ша кажеш, че цапната с мокър парцал.
Чакаме ний – ба викам си то доди време даси лягам, тез ора още ги нема. След малко – към 22.30 часа гледам една ярка светлина… викам Данче, доживях и извънземни да видя. И кат са замолих на Бога дан ма земат… пък то ко било – джипа на Майки. Ма какъв ти джип – аз не мога да са кача у него – толкоз е висок. И отвсякъде с едни светлини.
Седнахме ний, хапнахме, пийнахме – то кой пий от бай ти Горановата ракийца луд става, та ела, че гледай наш Майки ко прай...
Рече серсемина ти със серсемин на Гергана – оро искал да играй. А, викам си, туй момче ся ако го напрай орото както трябва – евала му. Ша са извиня по новините на цялата американска нация, че ги псувам наред. Ей, думам ви, скри ми шапката. Кат зе да си усуква дългите крака и да подскача – се едно петел на бунище. Траях. Мълчах. Па рекох си – не мога са сдържа, ша го сгълча.
- Момче, с тез двата леви не де си тръгнал? Марш от хорото! Гледай ся на ко му са вика игране!
Че кат му друснах аз едно Еленино – бре, махалата дигнах. Може да съм дърт, ама българско ли е му разбирам. Стои и ма гледа оня сундюк – кат теле у железници. Будала! Па и има дързостта да ни срами фолклора!
То туй нищо не е. Ам на другия ден?! Рекъл на Герито да на пита от де берем картофите. Малей, заболя ма главата! Още малко и доматите с коловете ги ядем. Заведох го и му показах, чи да види. От де ша знай той! Цял ден на един компутър стои и купено яде.
И таквиз ти ми работи де. Ама ако и правнучката на баща си мяза, ша зема, че съм пропищял от американци. То бива да си прост, ама чак пък да накъртяш… и такоз доживях да чуя – картофите берем. То ако питам тез диваци – ний – българите, трева пасем. Нали сме българи. Пък кат им дойди времето да са женят българки искат, а? Маскари. Ама американски. Аз съм от българските, но поне знам от де излазя картофу. Селянин с акъл – чудо невиждано съм аз. Ма ко да са прай – ще са трай. Род станахме – еля замина ми акълу на боклука. Такоз то – вятър работа са тез американци. Ам добре, че са сешват с наште, че да станат българска работа.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!