уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Златина

Радина Вълканова

Публикувана на сайта 20.11.2006, 10:22

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Утрото бавно настъпваше,студено и пусто като душата на Златина. Изобщо не бе усетила как се бяха изнизали последните месеци от брака й. А днес... за днес беше насрочено бракоразводното дело. В стаята цареше сумрак, през спуснатите щори бавно се процеждаше зората. Една безсънна нощ, прекарана в размисли и равносметка за изминалото време. Три години, три мъчителни години прекарани в среднощни кавги, побой и пиянски запой. И все пак имаше и нещо добро сред този кошмар. Една прекрасна малка дъщеричка, която сладко спеше прегърнала големия плюшен мечок Мишо. Златина погледна с умиление към спящото дете.
- На мама съкровището, малкото ми, мислеше си с умиление Златина. Дано само някой ден не ме упрекнеш като пораснеш, че си отраснала без татко. Дано ме разбереш, детето ми. Дано. От очите й закапаха едри горещи сълзи. Изхлипа неволно и стреснато погледна към спящото дете. Сега ще се успокоя, сега. Мразеше да се разкисва, но напоследък нервите и бяха опнати до краен предел. "Господи, успокой душата ми! Молеше се Златина. Господи, прости ми че плача, тежко ми е, знаеш. Но приемам това изпитание. Къде сгреших, къде? Спомени нахлуха в съзнанието и за едни по-добри времена. Беше любов от пръв поглед, направо си беше магия. Любимият й висок, снажен левент, притежаваше неустоим чар. Жените се обръщаха след него, като минаваше. Казваха й приятелките: не е за теб, остави го! Но Златина не слушаше. Харесвате го и толкоз. Глуха и сляпа беше за лошите страни от характера му. Сега си даваше сметка за толкова много неща, но...? Имала глава да пати, казваше си тя и така се самоуспокояваше. После... после... дойде детето и май това беше най-хубавото нещо в живота й. Има ли сърце този човек, мислеше си Златина. Ясно... отдавна разбрах, че не го вълнувам като жена. Но детето? Как веднъж не показа на малката че я обича? После дойде голямата лъжа... командировка, от която така и не се завърна. Доброжелатели й казаха че си намерил ,,нова жена”, с която живеел щастливо. Така изминаха шест кошмарни месеца.. А след това получи призовка за бракоразводното дело. После родителите му, по-точно скъпата му майка, й каза че... тя не го заслужавала. Бедна била и както се изрази с нисък социален статус в обществото. Златина за момент се сепна, когато чу звънеца. Побърза да излезе, за да не се събуди детето. Отвори вратата и... онемя. На прага стоеше нейната горда свекърва, плачейки горчиво... едва през сълзи успя да промълви:
- Злате, дъще...прости ми!... Прости. Аз съм виновна... аз го запознах с нея… тази никаквица. Докато Златина се опомни, свекърва и се беше вкопчила в нея и ридаеше на рамото й. Донесе страшна вест. Георги катастрофирал и бил в кома.
- Ех, Злате, Злате, бях несправедлива към теб, но Господ ме наказа. Исках да ви разделя. Но май Господ с Гошо ще ме раздели. Златина се свлече безпаметна от страшната вест. Въпреки лошотиите на Георги, тя все още го обичаше и тайно се надяваше да се промени. Някъде в далечината се чуваше малката да плаче... но не можеше да реагира. Опомни се в болницата. А свекърва и .до нея седнала на леглото.
- Злате, дъще, добре ли си мама? - Това нейната свекърва ли беше?
- 3лате,нося ти радостна вест! Успокой се мама,вече си добре. Гошо излезе от комата и пита за теб? Моля те дъще… ще простиш ли на мен и Гошо за злините? Двете жени се прегърнаха за пръв път и се разплакаха с радостни сълзи.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!