Рими 1999

Елица

Очаквам

Не мога да заспя
преди да чуя твоя глас.
Не искам да заспя
преди да ме помилваш,
макар и само с думи.
Очаквам звън в нощта
и твоя зов – любов.
Тогава мога морна
да отпусна тяло
в меката постеля на съня.

Това е

Това е повик –
повик на телата,
вик след дълга самота.
Това е отклик –
отклик на душата,
дълго търсила те в своя път.
Това е тайнство –
тайнство на сърцата,
дирещи взаимност.
Това е трепет –
трепет в сивотата,
след безкраен сън.
Това е музика –
заплетена в струните
на моята лира.
Това е любовта –
любов, която искам
да разкрия
и да споделя с теб.

Как искам

Как искам
аз да споделя
с тебе дните си.
Как искам
аз да ти даря
и нощите си.
Как искам
да те видя,
за да те любя даже с поглед.
Как искам
да ме видиш
и да ме прегърнеш,
а този миг
на сбъдната любов
да се превърне
в съдбовна вечност.

1999 г.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!