уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Мъничка целувка

Other dimension

Публикувана на сайта 20.10.2006, 09:29

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Спасение

Някъде другаде в друго измерение
Живееше сляпо моето единствено спасение
Стоеше си кротко и ми се смееше от там
А аз стоях си долу заклещена в капан
Протягах ръце и молех за спасение
Но то ме гледаше нагло
И ми се смееше с презрение
Казваше ми “бягай” но няма на къде
Всичко бе погълнато от черното небе
Душите на хората се изтръгваха наред
А аз стоях безмълвна със сърце потънало  в лед
Усетих че горя че това е любовта
И исках да се махна за да полетя
И станах и тръгнах но после се спрях
Огледах се наоколо обгърната от страх
Разперих ръце но някой ме спъна пак
И паднах на земята погълната от прах

Време

Време
Дреме
Мрачно
Време
Долита
Отлита
По някое
Време
Залита
Прелита
От време
На време
Понякога
Спира
Като
Малко
Бреме
Но все пак
Е време
И то дреме

* * *

Но вината моя ли е
Че мъртва се родих
А може би не е така
А просто съгреших

* * *

Животът ни е сива карта
В джоба на някой лицемер
И дори не смеем да си вдигнем ръката
Страхувайки се че ще ни затворят
В задният килер

* * *

Жалка
Жътварка
Жива
Жужи

Пада
Проклина
Параноично
Пищи

Морна
Малка
Мисли
Мълчи

Нищожна
“Нищичко
Нямаш
Нали?”

Кървава
Кална
Коварно
Крещи

Размества
Разкъртва
Разлюшква
Руши

Но все пак остава
В мислите ми
Плод е на грешка
Или на мечти
                 
* * *

Беше тъмно
Беше кално
Беше толкова ужасно
Беше мътно
Беше гадно
Беше толкова прокажно

Ти беше там
Ти беше сам
Животът бе далеч от теб
Лежеше там
Лежеше сам
Сгушен и потънал в лед

* * *

Черното бе цвета на живота
Червеното бе негова тъга
Сивото бе аромата на лъжата
Прозрачното бе човешка сълза

* * *

Обожавам твоето спокойствие
Обожавам твоята привидна тъга
Обожавам твоето надмощие
Обожавам твоята силна доброта

* * *

Отново си сам
И тънеш в калта
Искаш да вървиш
Но политаш в самота

Молиш за достойнство
За малко добрина
Но здраво те тъпчат
Без никаква вина

Искаш да живееш
Да усетиш топлина
Да се чувстваш спокойно
И облян от светлина

Но политаш някъде
В самотна долина
Страхуваш се от себе си
Заграден от тъмнина

* * *

Тъга секва дъхът ми
И спирам да мисля за света
Защото е такава участта ми
Да търся капчицата светлина

* * *

Обичам те
Обичаш ме и ти
Вярвам в теб
Вярваш ми и ти
До мен бъди завинаги
И нека заедно напред вървим
По пътека от бодли дори
Никой никога не ще ни раздели

* * *

Жадувам за ръцете ти
За твоята милувка
Разтапям се в ръцете ти
При мъничка целувка

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!