уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Овехтяла любов

Радина Вълканова

Публикувана на сайта 20.10.2006, 09:24

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Гълъбина

Сънувах странен сън в нощта.
Сънувах тебе Гълъбина,Ти
българска царица си била
обичали те всички люде

Била си толкова добра,на
бедни,гладни унизени,
единствена надежда си
била.

Теодора,Теодора,царице моя
ти ела. Ела, царице милостива
детето ми се разболя.

В съня си чувам да те вика
първата болярска дъщеря.
Пред мен изправи се една
немощна,съсухрена старица

И рече ми: Нима не я познаваш
Ти? Това е наш’та българска
царица!

Сега си тук отново преродена.
Във ново тяло на жена.
Сега си ти вълшебница добра.

Красива, горда и с респект,
за всички ти намираш чудодеен лек.
Със своите ръце вълшебни
приготвяш дарове целебни

Гълъбина, Гълъбина горда и
недостижима.Ти вълшебнице
добра.За много хора по света,
ти си им надеждата една.

Овехтяла любов

Днес със друга те видях и от
ревност изумях. Пусто ми е на
душата. Аз усетих самотата.
Гневът сграбчи ми сърцето
и посърна ми лицето.

Две сълзи напират да излязат
от очите мои уморени. Две
сълзи огъня във мене пазят
спомени за любовта –безумна.

Защо се питам аз? Защо все още
те ревнувам?А когато легна
и заспя, аз все още теб сънувам?

Годините наши, изнизват се бавно.
Остаряваме бавно със теб.
Всеки поел е по своя пътека.
Здраво прегърнал ориста си нелека.
А аз не намирам покой.

Кажи ми как да те забравя
мили мой? Защо те ревнувам
защо?Скучна моя овехтяла любов.
Защо пак търся чувства изстинали?
И защо откликвам пак на твоя зов?

Две сълзи напират да излязат,
от очите мои уморени.
Две сълзи спомена за тебе пазят
от любов –несподелена!

Кактуса -бодлив

Коси със цвят на златна есен.
Във очите синева.
Да красиво е момчето,на шефката
е протежето.
Чуй момиче неразумно! Свали от
него лапите си ти!

Послушай ме поне веднъж!
Не е за тебе този мъж.
Сваляч е той –това го знаем.
Но с огъня не си играем.
С жените той флиртува си
без срам. Провокатор е голям.

На шеф се прави в тази фирма
и командва ни без срам. Плете
интриги, всякакви раздори.
Цял ден клюкарства без умора.
Да! Подлец е той голям.

На кактусите той прилича
и никой тук не го обича
саможивник е голям.Командва
всички ни без срам.

- Веднага в кабинета сандвич
донеси ми!Кока кола и десерт
а също и уиски с лед!
А на гостенката моя донеси
и сладолед.Давам ти минути
пет.

Кокошки, патки, пуйки прости
на работа сте тук, а не на гости.
Това са му любезните обноски.

Но кой го толерира знаем!
В кое легло радушно е приет
На кого е талисмана ?
И за кого е той късмет?

Същински кактус див,бодлив
разцъфнал с цветове отровни
Душата му- зелено блато с
растящи бурени вековни!

Алчност

Пари, пари… все мислиш
за пари За тебе друга
ценност няма. А животът
си върви и часовникът
тиктака.

И сякаш казва - стига спри!
Спри, огледай се човече!
Опомни се най накрая - не
всичко се купува със пари

Стига вече не ламти!
Алчността ти е безмерна,
взе ти здравето дори!Виж
се на какво приличаш?
На сив и стар проскубан плъх.

Докога ще продължаваш?
Пачки май ще трупаш до
последен дъх!

Алчността ти е голяма!
Болен си ти от алчност
голяма.От тази болест
отърване няма!

Спри! Огледай свят широк.
А ти живееш като скот.
Гладен, жаден. Уморен
ти на път си всеки ден.

Спри!Огледай се човече!
Пътят ти почти е извървян.
А животът –пропилян!

Южен вятър

За мене ти си като южен
вятър, нежно галещ със
дъха си моите коси.
За мене си жадуваното
топло лято. И слънцето,
изгарящо ме в огнена
прегръдка.

Очите ти –море безбрежно
в което искам да се гмурна
и преплувам.Очите ти в които
аз откривам много нежност
и които всяка нощ сънувам

Очите ти,очите сините в които
с много обич се оглеждам,
макар да знам че ти си обич
безнадеждна.

Случайна ли беше срещата
наша? Случайност ли беше
или пък съдба?Но аз изгубих
своята глава.И от тогава нямам
миг покой!

Как искам само да ти кажа:
Безумно те обичам мили мой.

Но знам прекрасно нямам
право на това.И казвам си:
Едва ли ще ме разбереш.

Преглъщам отново своята
мъничка тайна.И тръгвам
си гордо понесла своята
нелека съдба.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!