уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Болка

Нежно ангелче

Публикувана на сайта 20.10.2006, 04:42

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Осъден

Осъден си да ме обичаш,
присъдата още важи,
осъден си, не се чуди,
решението е взето – сърцето не греши.

Осъден си да те обичам,
вярваш или не,
вината ти е, че се съмняваш
в мен и чувствата..

Осъден си до живот,
присъдата си скоро ще платиш,
осъден си, ти си моят живот,
ти си моята стара и нова любов..

Желание

Когато чуя твоя глас,
от вълнение потръпвам,
колко силно е всичко между нас,
за миг настръхвам.

Ах колко си ми мило,
нежно любовни думи ми шептиш,
и колко дълго ли е било,
ти безмълвно да мълчиш.

Липсват ми твоите сладки устни
ах само как ги обожавам,
толкова са меки, толкова са вкусни,
че без тях просто полудявам.

А очите ти - безкрайно топли,
ме карат всичко да забравя,
усещам скрити вопли,
желанието къде да сподавя.

Ах а тези докосващи ръце,
толкова са ми скъпи,
сложи ги до моето сърце,
искам да почувствам близостта ти.

Бавно ще се доближа,
искам да усетя дъха ти,
после плахо ще се престраша
устните си до твоите да долепя.

Невинност на дете излъчваш,
не мога да ти устоя,
когато нежно ме прегръщаш
не мога да се успокоя.

Тогава всичко в мен трепери,
желанието да бъдеш мой се засилва,
никой с тебе не може да се мери,
а моята ръка не спира да те милва.

Обожавам нежната ти кожа,
и цялото ти тяло обожавам,
глава до твоята смирено ще положа,
искам да те притежавам.

Платих за всичко

Платих за всичко, до живот съм осъдена,
взе ми душата, взе ми сърцето,
вече нищо нямам, сега съм просто изгубена,
потънала до дъното на морето..

Какво искаш още кажи,
колко още трябва да платя затова, че те обичам,
колко още, стига лъжи,
не разбра ли, не говоря вече - само сричам...

Ти не повярва в любовта ми,
ти си този, който ме наранява,
ти за минута разруши света ми,
ти си този, който се съмнява..

Платих и цял живот ще плащам,
само за една невинна лекомислена шега,
писма до теб вече няма да изпращам,
очите ми за миг се изпълниха с тъга..

Отиде си от мен, така пожела,
боли ме и винаги ще ме боли,
защото истински съм те обичала,
и винаги ще те обичам, вали..

Вали в душата буря мълниеносна,
гръмотевици раздират вътре всичко в мен,
вали и болката е смъртоносна,
но едва ли те е грижа вече за мен..

Осъдени

Осъдени сме на любов,
обещавам цял живот да те обичам,
и един за друг да бъдем благослов,
в името на Бог се вричам.

Кълна се, ще бъда винаги до теб,
в болка, радост и тъга,
ще те уважавам и почитам,
ще ти бъда вярна аз жена.

Адски много ми липсва твоето присъствие,
жалко, че си забранен,
не искам само твоето съчувствие,
искам ти да си до мен.

Осъдени сме на нежност,
и разтапяме се всеки ден,
осъдени сме на безбрежност,
и жертва сме на чувствата в плен.

Белезите на раздялата

Белезите на раздялата,
като окови са за душата ми,
разкъсват ме на рани цялата,
спират до болка дъха ми.

Мрачен е пътя към стаята
със стари и нови спомени,
но жива е още пепелта с жаравата,
много чувства за вложени.

Когато си отиваш,
всичко спира да тупти,
от болка се превиваш,
всичко гасне, не пламти.

Дори да решиш да се върнеш назад,
само отрова и скръб след мен ще събираш,
ще умираш разяждан от душевен глад,
горчиво пръстите в косата си ще впиваш.

И да блъскаш, и да удряш,
късно е за последно сбогом,
вече не можеш да ме отхвърляш,
нима не можеш да ходиш, та лежиш на пода.

Стани, изправи се и се погледни,
ти си долу, аз съм горе, забележи,
откъдето да погледнеш няма две страни,
разликата е там, че на мен вината не ми тежи.

Недей, не се излагай, не коленичи,
ставай вече, стига измами, стига лъжи,
не вярвам на нито дума, нито на твоите красиви очи,
белязана съм от раздялата със спомена.

За теб

Не спирам да мисля за теб,
дори когато затворя очи,
образът ти изплува пред мен,
няма те и сърцето мълчи.

Само с поглед минаваш през мен,
пронизващо нежен и топъл,
като огън разтапящ леда в мен,
усещам всеки стон и всеки вопъл.

Не мога да дишам без теб,
трябва ми от твоя въздух за да живея,
лудост е да съм без теб,
живея за да те обичам, само за теб копнея.

Нощ не различавам от ден,
стъпките ти в мрака чувам,
сънувам те как събуждаш се до мен,
и на усмивката ти се любувам.

Сънувам как ме галиш с пръсти,
и как живот ми вдъхваш с устни,
сънувам как обсипваш ме с целувки,
ти си сън в безсънните ми дни и нощи..

Съжалявам

Бутилката беше празна,
а по чашата още имаше следи
от нощта, през която
сънувах и рисувах нашите общи мечти..

Тъмно беше онзи ден в стаята,
а навън - светло, валеше,
капчиците танцуваха по прозореца,
където нашите пръстчета някога оставяха следи..

И безумно беше как гледах,
свита в ъгъла между четири стени,
свличах се на пода и падах,
ронех горчиви сълзи..

С притворени устни,
едва въздух си поемах,
и болеше, и болеше,
нямах вече какво да вземам..

Грешна бях и изрекох куп лъжи,
сега вече кой ще ми вярва,
дори истината да казвам, няма да важи,
разбрах - да слушам сърцето си повече трябва..

Обичам те, тогава не те помолих,
но сега те моля, прости,
знам дълбоко, че те нараних,
обичам те по-силно даже от преди..

Знам, че ми е простено,
и че омраза не таиш,
знам, че когато ми е студено,
до мен ще постоиш..

Знам, защото чувствам, че ме обичаш,
всеки ден усещам любовта ти,
знам, не е нужно дори да го изричаш,
и дори да не е до мен сега плътта ти..

Съжалявам за всичко, което ти причиних,
нищо, че е минало, аз имах нужда да ти кажа,
бях виновна, и цената висока заплатих,
дълго бяхме разделени, и сърцата - заключени под стража..

Добре, че успях и се престраших,
да се върна пак при теб както някога,
и ненадейно един ден ти споделих,
че аз не съм си отивала никога..

Завинаги до теб ще остана,
няма да ходя вече никъде,
способна съм да излекувам всяка рана,
чуй зовът на душата - вика те!

Защо

Лежиш сега в гроба студена,
и плача аз неутешимо,
страдам, коленича от тъгата сломена,
утрото без теб е немислимо.

Няма те вече, и боли,
неизлечима е раната,
в душата и сърцето болката гори,
едва виждам от сълзи, треперя цялата.

Задушавам се от мъката, бие камбаната,
и снимките ти гледам всеки ден,
смирено стоя пред иконата,
и се питам защо на мен…

Защо и с какво заслужи,
с какво и кой обиди се питам,
цял живот на гордост вярно служи,
сега лежиш безмълвна, а аз се скитам.

Виждах болката в очите ти,
моментите прехвърлям мислено,
затварям очи и си спомням щастието в дните ти,
искам да ти кажа, обичам те искрено.

Къде си сега, за да те прегърна,
ела поне в съня ми да те видя,
къде си сега, защо не мога времето назад да върна,
и защо не мога облаците в черното небе да прокудя.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!