уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

многоточие...

Нежно ангелче

Публикувана на сайта 29.09.2006, 07:07

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Луната

Луната нежно със светлината ме гали,
лунната соната звучи в душата ми,
неугасим пожар в сърцето ми пали,
лунна светлина се отразява по тялото ми.

Красотата блика от прозореца на стаята ми,
а любовта изпълва цялото ми същество,
ярки пламъчета си играят по кожата ми,
света е пълен с невидимо изящество.

От следите, които оставя по мен
се чувствам белязана,
а погледа ми вече уморен
залязва отново със залеза.

Луната е спътника на душата ми,
луната е моята упора в нощта,
когато сама потънала в самотата ми,
търся те с ръце докосващи плътта.

Без теб

Без теб не е същото,
липсваш ми моя любов,
без теб e празно и пусто,
отчаян и последен е моя зов.

Моля те върни се в моя живот,
усещам отдръпваш се бавно, но сигурно,
моля те върни ми онези дни на радост,
усещам, че те губя, това ми се отразява пагубно.

И днес през сълзи пак се моля,
обичай ме още малко мило,
ако искаш ще замълча, няма да говоря,
но знай, това би ме убило.

Любов голяма - любов за двама,
няма те до мен и неутешимо плача,
неоспорим факт е, днес те няма,
а аз по улиците самотно крача.

Боли ме, защото днес те няма,
толкова безразлично е без теб,
сякаш живота не е живот, а измама,
всичко с мен е свързано с теб.

Слънце

Слънце си за очите ми,
окъпваш ме в светлина,
най - светлия ден си от дните ми,
ти си светъл лъч топлина.

След теб ще е някак си облачно, мрачно,
заминал ще си, но оставил в мен трайна следа,
след теб ще е някак си безинтересно, скучно,
ще мине време, ще разчупим леда.

Слънце си за очите ми,
топъл дъжд в лятна нощ,
най - красив в мечтите ми,
излъчваш сила и мощ.

След теб друг няма да има,
единствен господар ще си на моето сърце,
след теб не ще бъда на никой любима,
следи от допир по тялото ми ще има само от твоите ръце.

Необяснима любов

Дъжд от сълзи вали,
тъмно е навън сега,
тъжно е, и ме боли,
стоя сама на брега.

Разперила ръце протягам,
нека вятъра ме прегърне,
на чувствата не залагам,
но мечтая всичко да се върне.

Уви, малко късно е,
времето е само за спомени,
и малко жалко е,
че само сълзите пия отровени.

Любов, родена от порив на душата,
силно свързани сме неразрушимо,
така е било писано, така е решила съдбата,
да се обичаме лудо и необяснимо!

Искам те

Искам те близо за любов ожаднял,
и закачливо ще те дразня с феерично прозрачен воал,
ще хапеш капризно устни обезумял,
и ще те провокирам без капчица жал.

Искам те близо, и да те усетя,
ще чувстваш дъха ми по голите си рамена,
нощта никога не стига да ти се наситя,
на фона на притаена светлина.

На любимото диванче ще стоим,
и ще отпиваме бавно малки глътки вино,
ще се гледаме срамежливо, ще си мълчим,
ще бъде красиво и деликатно фино.

Кристалните чаши пълни ще пресушим,
бузките червени ще целуваме,
заедно ще "късаме", заедно ще "рушим",
един на друг ще се любуваме.

Ще загася внимателно свещта,
ще пусна тиха нощна музика,
и до теб още по - внимателно ще се приближа,
ще ти подам ръка, не е излишна малко физика.

Ще дишам във вратлето ти така,
че ще потреперваш от вълнение,
ще заровя в косите ти палава ръка,
ще те поглъщам с очи в опиянение.

Ще те галя леко по гърба,
близо до себе си ще те притискам,
за да усетя гърдите ти, плътта,
ах от дълго време така те искам…

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!