Рими 2000

Елица

В сънищата

В сънищата си се взирам –
искам аз да те открия.
Или те очаквам
стъпила на прага
между истината и мечтата.
Може би ще дойдеш –
ще те видя ясно,
както в приказките казват –
ще ми се явиш насън,
а аз ще те позная
някой ден наяве.
Но заспах в съня си
и когато се събудих
имах само спомен,
че си бдял над мене,
докато се съмне.

Дъжд

Сънувам дъжд
и се обливам в нежните му струи –
аз искам жаждата да утоля.
Сънувам летен дъжд –
и нека да не спира –
ще бъда тъжна и сама.
В дъжда копнея
да се превърна също в дъжд.
А после – бавно и с вълшебство
да се явя в нечий сън
и аз да утолявам жаждата на друг.

Съдба

Съдба е,
че те срещнах някога.
Съдба е,
че прогледнах и съзрях.
Съдба е,
че не мога да забравя
сладките копнежи за взаимност.
Искам те,
усещам мислите ти с мене,
но кога ще се намерим…
Аз очаквам те –
съдбата ме изпитва сякаш –
търсех те,
а ти си някъде
и в теб е моята тайна.

2000 г.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!