уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Eсенните дни в сърцето ми

Нежно ангелче

Публикувана на сайта 29.09.2006, 06:01

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Друга

Друга целуваш вместо мен,
друга те прегръща и ти се любува,
друга се събужда до теб всеки ден,
друга сърцето ти вълнува.

Друга или всъщност аз съм другата,
друга съм, вече съм погубена,
аз съм онази лудата,
която в теб безумно е влюбена.

Да, на любовна болка съм обречена,
но така ми е добре,
няма да бъда в бяло облечена,
но нека ми е "зле".

Нашата любов е различна,
изградена на друга основа,
любовта ми е безгранична,
за теб на всичко съм готова.

Духовно ние сме свързани,
любовта наша ни е свята,
невинно и чисто сме обвързани,
звезда в звезда е слята.

Есенен ден

Есенен ден... ръми,
капчиците нежно галят дланите,
и целуват нежно очите ми,
стичат се бавно по бузките,
и попиват в устните ми.

Есенен ден… ръми,
капчиците заместват сълзите,
и мечтите изпълват душата ми,
заличават бавно следите,
и попиват в тялото ми.

Есенен ден… ръми,
капчиците красиво си играят по кожата,
мрачно е навън, вали,
дъждовно любовни са посланията,
които изпраща небето след залеза нали.

Есенен ден… ръми,
капчиците рисуват с прозрачни бои,
от допира нежен до лицето ми,
потръпвам леко, красиво е, вали,
обичам есенните дни в сърцето ми.

Нощ

Обвита в черни воали,
промъква се тишината злокобна,
с душа на черни граали,
стрела за сърцето е отровна.

Жива нощ… мъртви идеали,
гъсто мрачна мъгла,
обвита в сянка на опали
в непрогледна тъмнина.

Нежност... копнеж… мираж,
няма откъде да отпия
любовна глътка кураж,
ще пия от болката докато се напия.

Огън… мрак… светло жълт паваж,
улицата тъмна със стъпките си ще покрия,
боса ще вървя по линията без перваз,
искам себе си да преоткрия.

Черна птица с лице на страх,
заблудени прилепите препускат в захлас,
прелитат и разрушават със замах,
отеква в далечината отчаян глас.

За помощ плаче и се моли,
гърдите му притиснати са от черната птица,
не може дори да проговори,
надеждата в очите му не умира, има я още малката искрица.

Няма накъде

Плувай, плувай нека се удавиш,
аз съм твоето бездънно море,
тичай, тичай преди да се опариш,
никой няма да те спре.

И да тичаш няма вече накъде,
накъдето и да тръгнеш
пътя все до мен ще те отведе,
и да искаш не можеш да се върнеш.

Спри да се луташ безцелно,
света дори да пребродиш,
не можем да живеем разделени по отделно,
срещу кой и какво се бориш.

Това е една загубена кауза,
едно начало, което няма край,
разбери, няма време за пауза,
нашата любов е неземен рай.

Спри на място, аз ще те прегърна,
защото съм около теб навсякъде,
дори да се наложи земята за теб ще преобърна,
бъди сигурен, гледам те отнякъде.

Ах, колко те обичам

Искам да догарям като свещ в ръцете ти,
да се разлея като вино по кожата ти,
искам да чувам ударите на сърцето ти,
да целувам нежно лицето ти..

Ах колко те искам, искам те близо до себе си,
и колко много ми липсваш, умирам за теб,
имам нужда да те притисна до гърдите си,
толкова си ми мило, давам всичко за теб..

Всичко в мен крещи, обичам те любов моя,
всяка тръпка минава през мен на вълни,
обещавам завинаги да бъда само твоя,
вярвай, никой не може да ни раздели.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!