уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Сама съм...

Елена Желева

Публикувана на сайта 28.09.2006, 08:04

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Стара теория

Каквото поискаш - ще ти се даде
Беше казал някой, някъде
Каквото имах - ти ми отне
Взе го,
Без думи, без грехове
И не попита - искам ли с теб да го споделя
Крадец на чувства си ти
Крадец на разбити мечти
Но нали казват, също,
Че всичко се връща -
Защо не се върнеш и ти?
Донеси ми от себе си или вятър стани
Донеси ми очите си или слънце бъди
Донеси ми ръцете си или пясък стани
А защо не целия, ако не в прах се превърни
Да ме изгарят очите ти
Да ме боли от ръцете ти
Да умирам от устните ти
Да се моля ли още на всички богове
Да призовавам ли Буда, Аллах и кого ли още не
Просто върни се за да бие и моето сърце

Заблуда

Страдах по тези очи
Най-красивия топъл оазис
Вложих смисъл
Вложих обич
Вложих себе си
В това трудна начало
Заложих сърцето си
За всичките мигове мъка
Срещу хиляди черни сълзи
Срещу болката
Срещу нелепа раздяла
Тежи ми
И сърцето боли
Не знаех че може да чувства
А за раздяла е време
Ненужен си ти
Да обичам не мога
От това ме боли
Тъжно е!
И плаче ми се дори
Но аз не обичам
Съжалявам,
Прости...

След теб

Празна съм,
Без твоята обич
И загледана в безкрая шептя... “сама съм…”
Ще ти простя че си замина
И остави само студ и тъмнина
Допълни ме както преди -
Безмълвна крещя
Съдба ли е че те последвах
На къде съм тръгнала сама
Опита се сърцето ми отново за тебе да бие
Но нямаше нужда ти вече уби го

Сълза

Ти превърна ме в пустиня
Изпи до капчица кръвта
Любовта ми стана като тиня
А думите изречени лъжа

Ти превърна ме във залез
А с мен се радваше деня
Ще бъде много късно да ме галиш
Ще бъда аз в студената земя

На гроба ми недей да плачеш
Не идвай със букет цветя
И дните си недей да жалиш
Че ме превърнах във сълза

Ще се превърна във звезда
Ще показвам пътя ти в нощта
Високо във небето ще седя
И ще се грижа за твоята съдба

Да съм твоя

Аз исках да съм твое огледало
Да бъда крясък в тишина
Но ти отбягваш ме умело
И аз превърнах се в тъга

Ще бъда твое огледало
Пусни ме в твоята глава
Ще се превърна в пищно тяло
И с крясък ще стопя леда

Ще искаш вечно да си с мен
Ще бъда твоя зимен ден
Ще бъда ледена кралица
Ще бъда нежна птица

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!