уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

За теб

Галина Петрова

Публикувана на сайта 28.09.2006, 08:01

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Раздай ме!

Раздай ме-
преди да си ме покорил докрай
преди да си обсебил тишината ми
преди да си ме обикнал по задължение
преди да ми разкриеш измамния рай
в които почти винаги има край!
Раздай ме-
на прах ме взриви от любов
в мълния ме превърни от страст
в океан от щастие ме удави
в мечти превърнати в реалност
да се потопим сега!
Раздай ме-
нека сянка само от мен да остане
но спомен след мен болезнен да няма
мит за любовта в теб нека живее
защото те обичам безкрай! Нека споделим любовта си сега
раздай ме... на любовта

Самотата и страха

В стаята е пусто -
сама съм повече от всякога!
Натрапчиви мисли глождят душата ми
студено е, а теб те няма!

Тормози ме самотата,
тялото ми е сковано и не чувствам нищо,
само ледена студенина пробожда
недрата на сърцето ми!

Нежелан страха от тъмнината,
забулила очите ми с черен воал,
изстрадана сълза се отрони в нощта,
белязана със болката от самотата и страха.

Можеш ли?

Можеш ли да ме обичаш-
когато съм лоша към теб,
когато крещя от болка,
когато в сърцето ми гори съмнение?

Можеш ли да ме погледнеш-
с блясък любовен, с плам?
Да ме жадуваш до изнемога,
с мен да достигаш Рая?

Можеш ли да направиш това-
без намек за укор, вина
без да ме съдиш без жaл
да си мой изцяло и докрай?

Равносметка

Не спирам ни за миг –
все търся утеха или лек,
все диря посока и в студ, и в пек,
все в тишината със тъжен вик крещя.

Аз непрестанно тъжа - в зората,
в идващият ден и час,
за любовта и в самотата,
на кръстопътя все сама стоя.

Залостени верните врати,
покрити с мъгла и тъмнина,
поглеждат с ококорени очи
развоят на моята съдба.

За какво да се мъча? –
Да дарявам щастието и радостта,
като никой не ме чува
в този луд и невъзможен свят???
27.12.2002г.

Пося съмнение

Пося съмнение в мен
и жегна ме страха-
да не те загубя,
да не сгреша и от ревност да поема
по грешният път на недоверието-
да убия вярата помежду ни с лека ръка...
Пося съмнение
и дори не разбра,
че заболя в душата,
че я завладя страха!

Странно

Празно е в душата ми,
а има кого да обичам.
Плаче неутешимо сърцето,
а има кого да люби....

Ридае желанието в мене
и умира искрицата, изгасва...
Как мога да стигна до тебе?-
като колкото си близо, толкова си и далече...
11.01.2006г.

Къде си любими?

Къде си любими?
И кой ли си сега?
Зад кое лице се криеш
и себе си ли си кажи ми
или играеш ролята на някой друг,
в живота на някоя друга,
като неин съпруг?

Дали си разбрал,
че аз съществувам,
че аз съм родена за теб,
че мечтая да бъдеш до мен?
А аз дали съм си аз
или на друга вече приличам,
скрита от теб в света голям?

Нима не разбра

Нима не разбра-
тъй трудно е да ти се моля
а си винаги до мен
живота все оправдание намира
ти да си тук, а аз да съм далече
или обратното...
Как да простя-
за всички пропуснати моменти,
в които можеше да сме със теб,
но трудно ми е да приема фактите
ела до мен и прегърни ме...
Не усещаш ли че е студено?

Аз и огледалото

Погледнах в огледалото днес
и видях жена погрозняла и жалка,
от мъка и тревоги бе набръчкана горката,
а аз очаквах себе си да видя...
Тя седеше срещу мен - мълчеше...
Кльощава, дребна, тъжна.
Уплаших се и от огледалото се дръпнах.
После пак застанах,
но тя отново пред мен се появи,
паничeски спокойна, тиха,
а аз и се развиках ,
заповядах и да изчезне от там.
Напразно беше...
Тя ме гледаше в очите и все така мълчеше...
Но нали никога човек от себе си не може да избяга...
Това е неписан закон - доказана истина.

Бягство

Как да избягам от теб?
Tа ти открадна сърцето ми,
като добър фокусник го изтръгна от мен
и сега живее в теб.

Как да избягам от теб?
толкова боли в душата от празнота…
Одрипа я и хукна напред към своя спасителен бряг,
а мен оставяш сама завръщаш се понякога,
но за кратко постояваш тук...
Как да избягам от теб,
като ти живееш в душата ми...ето тук.

Помогни ми

Помогни ми,
не ме изоставяй!
Сега всичко наново изгради,
тъй както му помогна да се срине-
от пепелта го възроди!
Не го оставяй там да гние,
да си отиде любовта ни ти не допускай,
не си мисли, че лесно ще е всичко-
сега ще е от всякога по-трудно.
Не се предавай!
Не свеждай чело безучастно,
не си мисли, че не ми е ясно,
че с теб аз трябва да внимавам,
всяка дума по 100 пъти на ум да повтарям,
след това да я изрека пред теб на глас....
Зная, трудно е, обратното не мисля,
но с любов даже високото, става сякаш по-ниско!

***

Защо ме гледаш така
загледано никъде, тръгнало нанякъде
и защо ми се хилиш надменно,
иронични думи в лицето ми стреляш?

Рискувах всичко
изоставих себе си дори,
на кръстопътя от мечти и надежди,
за да бъда с нея!

Вратата отвън затвори
и продължи напред,
или назад - за където си,
а аз ще бъда най-щастлива, но без теб!
27.05.2004г.

Не съм

Аз не съм парцал,
да избършеш обувките си на входа.
Не съм и стена,
на която можеш да изкараш яда си,
като я удряш, за да го излееш докрай.
Не съм глуха тишина,
в която можеш да крещиш, докато изсипеш гнева си,
като мръсна тиня във водата,
без да ти отговори тя някак.
Аз не съм... а какво ли съм?
Аз не мога и не искам
да бъда унижавана като натрапница,
да бъда играчка в ръцете ти за всичко -
да бъда всичко това... Не искам...
и не мога... Нима не разбираш?!

Любовта ни

Видя ли там на пътя,
една одрипана дреха някой е хвърлил
и са я разкъсали колите
в бързината си.
Ненужна никому е явно,
захвърлена там на асфалта,
колите помитат я бясно,
унесени в лудия си бяг.

Как не сме разбрали досега,
че тази дрипа бе любовта ни...
Захвърлихме я с лека ръка,
а сега се молим тази одрипана дреха да стане чисто нова сякаш...

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!