уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Мисли в края на лятото

Александра Николова

Публикувана на сайта 11.09.2006, 02:34

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Спри сега

Спри!
Не бързай!
Накъде?
Утре може да не дойде...

Огледай се –
Красиво е нали?
Красиво е сега, утре ще се промени...

Не мисли,
А просто отдъхни...
Красотата е само в твоите очи.

Чети бавно!

Леко дъх поеми
и погледни какво ти показвам:
със своята чудна бяла магия
цяла Рила облак полазва...

Стъпвай леко!
със своите зъбери
и скалисти пътеки и страшни дерета
много в Пирина беля са намерили...

Вдишвай дълбоко
доде имаш сили
на Родопите кристалния аромат –
няма къде другаде да го дириш!

Гледай добре
и всяка картина попивай,
само в Балкана ще видиш поляни,
на които хиляди със своята кръв история са писали...

Внимателно взимай,
защото малко остана
от онова, което дедите ни
завещаха....

Не питай защо –
никой няма да ти каже
всички мълчат и в лицата им
да крещиш даже...

Не ме питай и мен,
че мен ме боли много,
всичко се променя, но се променя
към по-лошо!

Чети бавно,
ако трябва пак го направи,
защото ако не аз, или ако не ти,
няма кой всичко това да промени!

Не ме виждаш

Дай ми да видя твойте очи,
Поглед студен – чертите красиви;
Не помня дали бяха такива преди,
Когато ми казваше: Не унивай!

Виж как се обърна светът ни –
Сега ти си студен, а аз – жива;
Днес вече намирам причини
Денят ми е светъл и съм щастлива...

Нима си забравил как ме усмихваше
Всеки път щом с погледа жив
Душата в мен с него докосваше
И денят ти бе светъл и беше щастлив...

Обърка се всичко, ти си различен
Облаци отразяват очите ти сиви
Да те усмихна дори да опитвам
Не ме виждаш, не мога, прости ми...


Пророчество в кафето на ъгъла отсреща

Седнах вчера едно кафенце да глътна,
когато странен номер провидението ми врътна!

Някаква жена към мен се приближи
и едно пророчество ми подари...

Погледна ме в очите и ми каза,
че според тях съм доста здрава;

После взе ръката ми е се взря
обаче лошото е, че дотам се спря.

Гледа в дланта ми няколко секунди,
замисли се и тръгна да си ходи.

Стресирах се и аз – така, стабилно –
знам, и аз подходих някакси наивно...

Вика, нямала съм линията на живота –
погледа ми срещна с неохота;

Каквото и да значи това й тълкувание,
Донесе ми едно единствено послание:

Най-сладкото тепърва предстои,
а ако го знам, как ще ми се услади?

09.09.2006 г.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!