Докосни косите ми

Снежана Богданова

Публикувана на сайта 08.09.2006, 15:54

То, морето…

Заграбила във дланите си, късче от морето,
следиш, как бавно се изплъзва между пръстите ти
И после пак, и пак, и пак….
То би могло безкрайно да ти дава.

Във всяко следващо загребване,
от тебе се излъчва още нещо,
прекрасен спомен или мисъл,
желание или мечта.

И всяко следващо желание,
във всяка следваща мечта,
сърцето ти се слива с ритъма
на всяка следваща вълна.

Така започваш да му вярваш,
че в него са се скрили Боговете,
онези, всички Богове, които ще изпълнят,
мечтите ти и всички твои мънички желания.

Безкрайно дълго можеш да мечтаеш,
във разговор с морето, но без думи,
с едно единствено докосване,
изпълнено от хиляди мечти.

Дори да се завръща от дланта ти,
откраднатото късче, пак обратно,
то е отнесло твоите желания,
и е разказало на боговете за мечтите ти.

С теб

Докосни косите ми и ще повярвам,
ще повярвам, че си тук, че си до мен.
Трябва да усетя, че си истински,
че не си поредния мираж.

Даже и при допира ти,
трудно ще повярвам.
Толкова те чаках, че не вярвам,
бях загърбила надеждите си.

Търсейки те през годините,
неизвестно как изглеждаш,
днес, когато си до мене,
аз, се питам…- ти ли си?

Знам какво усещам - пълнота,
някакво необяснимо чувство.
Може би покой?
Не усещам глад и самота.

Знам какво усещам още,
щастие, това е думата.
Чувствам, че съм жива, че летя,
леко ми е на душата.

Някъде във нея се прокрадва
леко безпокойство, страх,
до кога ще съм щастлива
и дали ще ме зарежеш някога?

Иска ми се да не питам,
да не се тревожа, да не ме е страх.
Иска ми се да останеш вечно,
даже след като съм си отишла.

За това те моля за едно - единствено,
докосни косите ми и остани!
Остани завинаги, уморих се, нека да те имам!
И до края на живота си нека си почивам с ТЕБ!

Добри ли сме

Не искам да ми се отплащат,
за всяка, моя доброта.
Но все ми се отплащат не според заслуженото,
а все търпя защото съм добра?

Така годините минават,
а аз си мисля, че ще дойде време
за другите, да разберат
какво са сторили, добри ли са.

Дали ще стигне времето за тях?
Дали ще разберат какви са?
Дали въобще се питат колко са добри
и нужна ли им е преценка?

Навярно им е все едно,
а сигурно и спят спокойно,
сънуват хубави неща със “чистата” си съвест,
събуждат се във розов свят и всичко е каквото искат.

Навярно не разбират този свят,
във който няма да им е удобно,
във който трябва да се влагат чувства
и от които в много случаи боли.

Разбираш, че не си наивен, не си глупак,
защото за да си добър е нужно да си силен.
Себеугодните, живеещи във розов свят, са малодушни,
живеят лесно, просто съществуват.

Дали ще мога като тях? - Не аз, съм друга!
Издялана съм от материя, удобна за какво ли не,
а нещо в дялането е объркано, защото ме боли,
боли от всяка среща със себеугодните.

Дори не знам дали е грешка, но боли,
а колко много са, навсякъде ги има.
Добре е, че съм силна и някак си се справям,
така се уважавам дори да ме боли,
и всеки път се питам, добра ли съм и струва ли си да живея!

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!