Пета глътка

Нежно ангелче

Публикувана на сайта 08.09.2006, 14:00

Глътка мерло

Нежно ще те докосвам,
сякаш си от стъкло,
и в очите ти ще се оглеждам,
ще отпия глътка мерло.

Бавно ще приближа до теб,
ръка до бузката ти ще допра,
ще прехапя устни от копнеж,
моите до твоите да долепя.

В ритъм сърцата ни ще бият,
а пулса ще е леко ускорен,
от глътките на радостта ще пият,
ще посрещнат заедно новия ден.

Силно ще се прегърнем,
и невъзможно би било да спрем,
виртуалното в реалност ще превърнем,
няма да те пусна, вече си до мен.

Ще вкуся устните ти нежно,
ще отпия глътка мерло,
ще галя тялото ти белоснежно,
ще те покрия с късчета от рози в моето легло.

С виното ще те полея,
и бавно от кожата ти ще отпивам,
от дълго време затова копнея,
и сега безумно те жадувам.

В нежност ще се превърна,
цялата си обич ще ти дам,
на ласките ти с ласки ще отвърна,
изцяло ще ти се отдам.

Тялото ти с моето ще обгърна
красиво ръцете си ще сплетем,
в началото на края ще се върна,
и ще станеш подвластен на екстаза в плен.

Излишна самота

Посрещам утрото с усмивка,
макар следобедите да са скучни и мрачни,
изпращам вечерта с надежда за почивка,
макар дните да са толкова еднакви.

Сиво, пусто,по своему красиво,
има предимства и недостатъци,
лениво, мързеливо, но и щастливо,
има трохи, има и остатъци.

Отломките от развалината се разпръсват,
тухлите от стената се измъкват,
бетона пада, светлините прекъсват,
стонове в тишината се промъкват.

Сами сме в празната пустощ..самота,
сами сме и в сивото ежедневие..рутина,
сами сме в лунната нощ..нищета,
нещо ново за нас е вълнение..минавам на друга вълна.

Е това си е съдбата моя,
няма помощ, няма я любовта,
то е като орисия и неволя,
във вените, където тече гореща кръвта.

Сладки и горчиви са сълзите ми,
но отрова са за моите очи,
редуват се и отминават неусетно дните ми,
бъдещето става минало и нахлуват стари спомени.

Пълнота - единствената точна дума,
красота - огледало, в което се оглежда света,
болка - цена, която ще платя с висока сума,
а може би има и малко излишна самота...

Боже, колко мъка има в очите ти

Боже, колко мъка има в очите ти,
мога да потъна в мрак от самота,
мога да чуя виковете в главата ти,
мога да почувствам лавата в кръвта.
Боже колко тъмно е от тази страна,
колко тихо, колко хладно е,
заровила си главата в пясъка
на пропиления си живот, жалко е.
Боже помогни й, моля се с притаен до болка страх,
помогни й, тя се чувства изоставена,
подай ръка на твоята рабиня с нежен глас,
тя вече е достатъчно отровена.
Боже колко мъка има в очите ти,
и все пак излъчваш ярка светлина,
мога да чета по изражението на лицето ти,
колко невинна е душата ти макар и забулена в тъмнина.
Страхувам се отново да погледна в огледалото
знам, ще се събудя с илюзията за спомена,
и треперящо отново ще е тялото,
страхувам се да не ослепея от толкова тъга...

Болка

Болка силна в душата ми крехка,
като яростен огън от вътре изгаря,
а дълбоката рана в сърцето ми
не може и не ще да се затваря...

Боли, изгаря ме, така жестоко,
вече нищо от себе си не чувствам,
Болката е заседнала толкова дълбоко,
че адът скоро няма да ме пусне...

Миналото наше вече е простено,
но никога няма да бъде забравено,
бъдещето - също ще е променено,
от всичкото зло от тебе направено...

Чакам скоро да дойде моментът,
когато ще затворя очите завинаги,
тогава аз няма да търся елемента,
който да носи радост на дните ми...

Не искам

Не искам да бъда прашинка в тъмнината,
не искам да бъда и самотна в тишината,
не искам и да бъда огън в топлината,
нито слънце в светлината.

Искам да бъда твоята сянка така позната,
искам да се оглеждам в теб - ти си красотата,
искам да пребъда в чистотата,
макар да е късно за разплата.

Не искам да ти бъда на висотата,
не искам да настъпвам отново стъпалата,
аз за теб ще си остана песен недопята,
исках явно много, исках да бъда аз за теб ЖЕНАТА!!!

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!