Рими 1996

Елица

Танц

Танцувам в тъмнината.
Обгръща ме димът.
В ръката ми догаря поредната
цигара.
Косите ми ме крият –
не искам да ме гледат.
Нека да си мисля,
че в тази стая съм сама.
Моята душа превърна
тялото ми в лира.
Всеки звук от песента
докосва нежна струна.
През затворени очи те виждам –
към мен се приближаваш.
Погледът ти ме изпива,
а сърцето ми в гърдите блъска
от неочаквана любовна тръпка…
Но някой светна лампата!
Мигом с музиката те открадна
настъпилата тишина.
Наоколо отеква празно –
мисълта щастлива отшумя.
За спомен от “съня” остана
само изгорял цигарен фас.

Копнеж

Искам да те видя,
вместо да заспя.
Нека да те имам,
да забравя “утре”
в тази нощ безкрайна,
потънала в мига…
Срещу мен да си,
за да протегна длани,
да срещна бавно твоите две,
после само знак –
искра шампанско златно
в разширените ти зеници
ще ме накара да остана…
Реална ще е тази страст,
когато срещнем се в делника.
Приспивната ми приказка
от прага на съня-мечта
ме вика пак при теб сега.
Където и да съм,
докато някак липсваш ми
в тези думи ще те виждам.

Неназовимото

И пари, и гали, и палаво мами,
сетне подло отблъсква.
В будно мигновение ражда прозрение,
вае тайни копнежи - разгаря чувства
безметежни.
Мислите трезви покрива с дебели
завеси.
На показ излага мечти и стремежи,
кътани някъде в дебрите.
Връх и падение са търсено усещане,
а смърт и възкръсване – чувство за
реене
в замръзнала отсечка на опиянено
време.
Изненадващ вик трепти желанието да
сподели,
разхвърлян на сияещи парчета.
Изпитаното го поглъща в шеметен
водовъртеж.
Поредното превъртане назад
в безкрайна страст за покоряване.
Вглъбяване в топли сенки и
успокояващо мълчание –
мост към бавно осъзнаване.

Стремеж към вечното

Разкриване с цвят на кармин.
Сливане в несвършващ миг.
Поглъщане по трепкаща спирала.
Скачване на два различни свята.
Усещане за ценностно
пресътворяване.
Отпускане под ново възприятие.
Проглеждане и заслепяващ блясък.
Издигане към бяла светлина.
Стъписване от проста сложнота.
Втурване зад мнима граница.
Достигане до края на тунел.
Излизане над норми и моралност.
Постигане – докосване до
съвършенството.
Свобода – стремеж към вечното.

Повик

Където и да си, какъвто и да си –
за мен мисли.
В самотен миг спомни си само,
че някъде ме има,
докато те искам.
Бъди мечтател – позови ме нежно.
Сигурно ще чуя ако бил си искрен.
Погледни навън тогава,
за да ме видиш как бързам за среща.
Отвори вратата – поеми ме
преди да стъпя на прага –
нека те почувствам
в очаквана жадна прегръдка.
Забоди в косата ми
на сърцето червената роза.
Не пускай ръката ми – миг ще е
достатъчен
внезапно да избягам.
Взри се в очите ми – на
неизплаканите сълзи
изпий горчивата чаша.
Болката ми скрита усети, вземи я и я
изгори.
Може би ще върнеш на лицето
усмивката.
Бъди в мислите си с мен, когато съм
далеч.
Не искай дълги раздели - друг ще ме
намери
Преди да разбереш как изгубил си
всичко -
даже нашите спомени…

1996 г.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!