уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Непребродени хълмове

Нежно ангелче

Публикувана на сайта 04.09.2006, 08:35

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Полужива

Усмивката ти невинно чиста,
гласа ти ледено жаден
пленяват ме и ме карат да поема риска
да извърша грях от теб създаден...

Изпивам те,
с огледа си топъл те попивам,
вдишвам те,
с ръцете си целия те покривам...

С устните си палещи,
разкъсваш ме на късчета сияещи,
усещам целувките ти нежно яростни
нападат ме безмилостно изгарящи...

Полужива съм, едва те гледам,
усещам те... треперя...
името ти накъсано едва повтарям,
търся те с поглед...не мога да те намеря...

Не виждам, не чувам,
само чувствам... докосвам... рисувам...
умирам, раждам се и пак умирам
от твоята отрова аз попивам...

Потъвам в обятията ти така желани
галя те нежно с пръсти... с длани...
жадувам за ласките ти така мечтани
да ме обичаш винаги ти обеща ми...

С аромат на жена

От любов или от измама
тръгнах си от теб и вече те няма,
остават ми само спомени и неизлечима рана
и усещам, че живота ми се превръща в дълбока яма...

Давя се на суша
потънала в самота,
пия сълзи от тъга
попивам с устни, жадни затова
да докосват твоите така...

Залеза... морето... безбрежността...
а теб те няма да споделя тази красота
въздуха... слънцето... небето... и нощта
изпълнена с аромат на истинска жена
жадна за близост и малко топлина...

Полъх с дъх на любов

Полъх с дъх на любов
и нежни погледи се срещат в далечината
те са благослов
за сърцата ни окъпани в светлината.

Нужен ли е допир за да онемея,
та аз за миг не съм спряла да желая
любимия си глас да чуя
ден и нощ само за това копнея.

Но този път ще прокудя любовта ти,
безмълвен ще мълвиш,
и вече не ще го има страха ти
от това отново да ме нараниш!

Мираж

Затварям очи - виждам те,
стоиш пред мен сякаш си реален,
отварям очи - няма те,
осъзнавам че мираж си и все пак идеален.

Мъжът от моите сънища,
и въздухът който дишам това си ти,
и там където се пресичат нашите пътища,
е мястото на което се срещат нашите души...

Останаха ли още необходени кътчета,
и някъде забравили да не сме оставили следи,
останаха ли свещи незапалени или недостигнати връхчета,
останаха ли нощи, през които да не са се срещнали нашите погледи...

Останаха ли непробродени хълмчета,
където не успели сме да стъпнем,
останаха ли недокоснати пръстчета,
и можем ли времето отново да върнем...

Останаха ми само спомени,
един живот за такава любов не е достатъчен,
останаха само вратите затворени,
надявам се някога да разбереш колко важен си за мен.

Любов измамница

Любов измамница,
юздите ти разхлабих,
бетон е сърцето ти железница,
огъня от очите ти извадих.
Всичко мое искаш ти

и последната ми капка кръв да изпиеш,
за последно ще ме молиш ти,
магьоснице дано във ада да изгниеш.
Аз пламъка отдавна изгасих,
моето сърце ранено плахо си мълчи,
невинно и неосквернено го оставих да лежи,
избърсах и последните сълзи.
Царица беше някога на мислите ми,
а сега си просто една самотна скитница в нощта на ничии спомени.

Страстни нощи

Стремително към теб летя,
трябва да опитам да разбия тази ледена стена,
ръката протегни си до теб плавно ще се приземя,
а тогава няма как да не бъда най - щастливата жена!
Страстни нощи, зла съдба,
тръпките под кожата ми леко доловимо си пълзят,
нощни птици, зла молба,
извивките на тялото ми трудно се ловят...

Нощ е, но коварна ми изглежда,
обикновена уж е, но това е само за заблуда,
ще усетя изпълнена с надежда,
искрено твоята подбуда...

Ангелски криле

Празна чаша… счупени кристалчета,
раздират на парченца сърцето ми ранено,
а пустинята е пуста без мокрите воалчета,
за земните блага на една Богиня да говоря ми е забранено...

Не мога аз да я предам,
аз искрено съм и предана,
човечност и закрила ще и дам,
а и тя заслужава достойно да бъде гледана...

Шепот с магически зов,
алено се сипе нежния прах,
любувам се на деня си нов,
юздите поех със мъничко страх...

Блажено усмихна ми се тя,
от земята леко ме повдигна,
върнах си вярата отново и разперих ангелски криле,
до върха се опитах да достигна... но паднах с ранени колене...

Тогава разбрах че вярата ми не е била тъй силна,
тогава хвана ме и ме издигна към синьото небе,
почувствах се необикновена,но лабилна,
почувствах светлината ще ме прибере...

На гроба ти

Вдишвам бавно...
гледам в една точка, рисувам с мисли и копнея,
издишвам плавно...
блуждая и в облаците пак се рея....

Мечтая за нещо истинско, за нещо различно,
сега едва успях да проумея,
колко самотна съм всъщност... това е трагично,
а аз си мислех, че живея...

Мечтите цял живот не ме оставят,
а любовта не можах да преодолея,
мънички искрици закачливо си играят,
над чувствата не мога аз да надделея...

И няма вече кой в очите ми тайничко да наднича,
ще плача колкото желая та живота ми тук приключи,
сега сама до гроба ти едва едва ще коленича,
с теб любов и последната врата се заключи...

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!