Софи - Вяра, надежда и любов

Елена А.

Безповодно

В една лятна безповодна нощ
Един ден ненавреме дошъл
Да изпием бутилка шампанско
По повод твоите тъмни очи
И не питай за повод
Поводът е суета
Поводът е скука
И сива тъга
Аз просто така
ти дарявам всичко
Поводът е за тези, които друго си нямат
А ние все още имаме чудо
И умеем да се обичаме лудо.
Нека повод ни бъде това
Улично псе,
Което гледа пилетата на грил
А после ляга на пътя
И се сгушва само
В малко ненужно полукълбо.

Не е време сега

Казваш не е време сега
Деца да раждаме
Не е време да вярваме. И да се надяваме
Някой ден, когато бъдещето е светло
А сега да затворим прозорците
Да залостим вратите
Ами тези сини очи неродени
И на тях ли това да им казваме
Не е време сега,
Не е време за вас
Някой ден, когато миналото е минало
Очите ни ще са помътнели
Родителите ни са старци
А бабите ни са измрели
Когато имаме банкови сметки
Срещу страха и съмненията.
Днес е нашият ден
Дори и ненавреме дошъл
Мрачен, студен
Само днес сме млади
Дори и да не можем да посрещнем хилядолетието
С фойерверки и огнъове
Ще запалим мечтите си
Старците ще запалят спомените
Поетите стиховете
Музикантите китарите
Много светло ще бъде за децата ни като се родят

*****

Отива ми безсмисленото скитане
На дългите коси и на очите сини
Небето се оглежда в очите ми
И някак смислено е празно да се скитам
Докато не те срещна в съня си
Красив и силен и невороятно истински
И ми се иска дом да имам с огнище топло
За да те приютя и при мене да останеш
А нямам нищо
Само сърце разбивано
И странни сънища
И нямам нищо да ти дам
До болка осъзнавам
За теб аз нямам нищо мило мое
И за първи път боли ме
От празните ми нощи
По навик заобичани
Не знам какво мога да ти дам
Така боли ме
И се чуствам истинска
Боли ме и се чуствам жива
С непоносима болка
те познавам и те имам
Но не може сърцето пусто да те задържи.

Половин душа

Отидоха на вятъра добрите намерения,
Стиховете при този, който не чете,
Дори умът- свободен от съмнения,
Нехае и работи на парче.
И пак ще се размина между капките
И ще се любя с половин душа.
От кладенец дълбок като галактика
Аз за секунди мога изхвърча
И няма  сила да мe премести
Мечта, коя не мога развенча.
Защото храм съборих.
Изгорих икони.
И тях душата ми почти не изгоря.
Проклета съм да се боря
Доде отново храм не сътворя.
И днес е пак душата ми в агония,
Ала усмихната до тебе си вървя.
Дори не мога с тебе да поспоря
С таз саката половин душа.
И на сакатите по тяло им завиждам,
Душите им щом цели са, нали
На себе си аз вече не приличам,
За себе си дори не ме боли.

Сън в съня

Вървях по пътища случайни
В питане озъртах се
Щом с питане до Цариград се стига
Дали ще стигна с питане до Любовта?
Хиляда кръстопътя извървях
Отчаяно я търсих
Бягайки от болката в страх
А любовта скроила беше номер
Магьосница и шегаджийка беше тя
Вървеше с мен по пътя неуморна
И търпеливо чакаше кога
Аз ще прогледна - даже с половин око
Ще имам силата за да я видя
А сляпа бях и мислех
Любовта ще чака отегчена
на някой кръстопът
В някой ъгъл
Ще чака мене само и ще се случи чудо
Щом ме види и пътят ми ще блесне
И ще стане златен
Ще литнем като нежни херувими
А люботва до мен вървеше и се смееше
На слабостта и глупостта ми
След хиляда кръстопътя
Не намерих нищо
Освен умора и
заспах на пътя изтощена
Сънувах сладко
Как пия от вълшебно биле
И проглеждам за чудесата
На вселената и всичко
Дори хляба струва ми се вкусен
Небето е по-синьо
А пътят прашен по - добър от злато
Събудих се тогава и разбрах-
Не е била сън любовта ми.
На приятеля, който се покри вдън земя
Избяга дивата съдба.
А тъжна роза до мен
мирише сладко на лъжа.
На панделка червена
с къдри луди
завърза ми душата с лекота.
Бях лесна плячка за ума ти ловък-
за смях или за плач съм сега?
Ти- победител,
аз-унизена-
законите за двама ни еднакви са.
Съдбата по пътека нова
ще ни слее в една сълза
По навик устните ще се усмихват
в сърцето докато скърбя.
Щом чуеш името ми ще настъпи
в душата твоя тишина.
Ще ти простя тогава,
но трудно на себе си прощаваш ти.
И в мислите си ще целувам
тъгата в тъмните очи.
Приятелю, как да избягаме,
Щом ти си аз и аз съм ти?

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!