уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

За самотата

Атараксия

Публикувана на сайта 04.08.2006, 01:47

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

За какво да си поговорим сега? За любовта? Или за омразата? Или може би за щастието?...
Не. Нека да е за... самотата!
Хората твърде често я подценяват. Страхуват се от нея. Психолози¬те дори твърдят, че е възможно да полудееш от самота. Но тя може да има и хубави страни. Може да бъде предимство.
Да знаеш, че никой не те чака някъде. Че никой не знае кой си и къде си. Да знаеш, че не зависиш от никого. Че няма задължения и отговорности. Няма чувство за вина. Да си наясно, че не дължиш нищо на никого и на теб също не ти дължат нищо. Да правиш каквото си поискаш. Да се прибираш когато си поискаш. Да живееш без непрекъснатата необходимост от компромиси. Да бъдеш себе си. Да мечтаеш. Да се бориш. Да плачеш. Да се смееш. Защото така ти харесва, а не защото трябва или не трябва.
Когато си сам, можеш да направиш най-честната, най-суровата равносметка на живота си. Да чуеш присъдите на съвестта си и да се помириш. Заставаш сам срещу себе си и виждаш истината – гола, може би леко смущаваща, а може би дори грозна. Спомняш си онези, които си обичал. Които си обидил. Които си ненавиждал. Спомняш си очите им и от техния поглед дори Господ не е способен да те спаси.
Великите хора са били и самотници, дори сред неизброимо множество. И именно от самотата се раждат вечните неща. Безсмъртните. Самотата създава онези отличителни белези, характеризиращи всяка една епоха и всяко поколение. Тя е изворът на вдъхновението, създаващо стихове и песни, но ражда и ужаса. Защото, както казва Аристотел, "който намира прелест в самотата, трябва да бъде или звяр, или бог". Всеки сам решава какъв да бъде.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 

селджукхатун [ потребител ] 
от дата :  17.08.2006, 08:15
Здравей Атараксия [:)]
Четейки твоята творба се сещам за една книга на Милан Кундера - "Непосилната лекота на битието" . Емоционалното ми мнение на читател е , че "да няма задължения и отговорности " в живота ,е уморително и смазващо ,и с годините "присъдите " и "голите истини" се изчерпват , омръзват . Аз живях сама доста дълго време и днес се чувствам непосилно лека - без задължения и отговорности . Живях сама без да има на кого да кажа "добро утро" , без да има с кого да се скарам, или просто да пополача пред някого . Никой не ме помни от този период от живота ми - все едно не съм живяла и по-срашното - никой не ме познава. Понякога самотата е полезна , но само понякога и за кратко . Голите истини рано или късно се изчерпват и после настава едно непосилно мълчание . Аз предпочитам да си тежа на мястото .