уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Потънали в залеза

Нежно ангелче

Публикувана на сайта 11.07.2006, 08:00

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Любов без думи

Нима без заслуга,
нима просто така,
получих шанса,
получих любовта?
Нима щастливка била съм досега,
а вече знам какво е самота?
Къде съм аз, а къде си ти?
Къде е любовта?
В неизказани думи,
в молба, в отчаян зов, в пълнота?
Не, не е само в това -
в теб е - Ти си любовта!
Любов без думи,
любов без образи, без тела,
любов с нежни думи,
и огромно чувство за вина.
Прелива, пресъхва и пак прелива,
като извор от жадувани мигове и незнайни пътища,
душата ми от твоята ръка..
Покори  ме със своята искреност и чистота,
покори ме ти - само с думичка една.
Искам да дойда, да те прегърна,
да получа шанса, да приема любовта,
да се оставя на чувствата, да ги разкрия пред света,
защото те красиви са и без да са нужни дори всички тези слова...
Любов без думи,  любов от две изгарящи сърца,
пътища без посока, без граници, без правила..
Това са пътищата, където ще се слеят нашите тела,
а ние ще останем силни във вечността...

Любовно

Потъвам в теб, в очите ти, ти се отпускаш в ръцете ми опиянен от нежността,
бавно плъзгам ръцете си надолу по тялото ти омагьосана от погледа,
отдавам се на магията на нощта и потъвам в безбрежността,
чувствам, че се раждам, чувствам, че летя,
впивам жадно устни в твоите сега,
докосвам тялото ти с пръсти едва едва,
усещаш ли как тръпнат телата ни така,
чувстваш ли силата на любовта..
Усещаш ли всяка тръпка, всяка вълна,
виждаш ли как те гледам онемяла от твоята красота,
обезумели от страст отдаваме един на друг нашите тела,
без страх, че това може би е само една мечта..
Но повярвай това е реалността, ти си с мен тук и сега,
не може да те чувствам без да е така...
Искам целия с устни да те нарисувам,
знаеш ли от кога за този миг жадувам,
ти си до мен, няма да те пусна да тръгнеш без да ти отдам цялата си любов, която тъя..
Остани, остани тази нощ с мен, нека бъдем две звезди слети в една!
Да се оставим на течението на любовта, няма по - щастливи от нас в този миг тук и сега!
Опитах с думи да опиша цялата тази красота,
но думите не стигат да покажат колко те обичам,
нищо не може да се сравни с това, когато плът се слее с плътта,
желая те - повече не мога да отричам!

Блаженство

Запалил цигара ти стоиш на прозореца,
а аз гледам как вятъра разпилява косите ти,
в мислите потънали в залеза,
наблюдавам как дъжда измива сълзите ти и целува нежно очите ти..
Усмихваш се, но против волята си,
против всичко, което те изгаря и не искаш вече да гори...
Времето спряло е, не виждаш бъдеще,
само минало с горчиви спомени
и скриваш душата си зад мраморни стени..
Изморен от всичко,
наранено е сърцето ти,
не се прикривай, не можеш да я спотаиш-
виждам болката, виждам и пламъка,
който бавно гасне и губи блясъка
си в тези две замиращи очи...
Очи - отчаяно преливащи от цветовете на две дъги -
твоята и моята в една се сливат
когато погледите ни се докосват,
а ръцете ни рисуват нови мечти...

Ад и рай

Водни капчици се стичат по нежното му лице,
сладки устни ги целуват, а сърцето те зове,
тръпне и трепери то до теб
с неудържима сила скованото от лед дете.
Опитва да говори, но не може -
нещо иска да го спре,
някаква невидима сила,
нещо, което не може то да разбере.
Страх от нищото - не,
страх от тъмнината зловеща,
която бавно настъпва,
и бавно затваря очите му пълни с надежда.
Безжизнено дълбока въздишка и докосващи ръце,
трепери то, сгушило се в майчина прегръдка
търсещо закрила и любов във тези две ръце.
Дете - ангел, дете - син на Бога,
но и син на дявола, родено в ада, но отиващо в рая,
за последен път ще чувства, за последен път ще вижда, за последен път ще страда,
ще си отиде от този свят на ненавист и омраза
и нищо не може да го спре!

Жена с ангелска душа

Умна, нежна, мила и добра беше ти
и толкова чиста и красива беше твоята душа,
беше ангел, беше мечтаната жена,
беше усмихната и сияеше,
беше ти най - щастлива на света.
Какво направиха с теб?
Отнеха ти радостта,
почувства се сама -
изоставена от всички,
далече затворена в страшен затвор,
подложена на тормоз и неописуемо зло.
Казваха, че луда си била,
унищожиха те, ненавиждам ги, мразя ги,
и никога не ще им простя,
затова което ти причинаха на теб и на твоята душа!
Беше ми ти като сестра, толкова те обичам и толкова болка в момента в себе си дълбоко тая!
Накараха те да изпитваш мъки нечовешки и ще платят най - високата цена,
кълна се в името на любовта, която не можа да надделее над завистта и ненавистта.
Посегна на живота си, не мислеше за нищо друго,
освен за това как да се избавиш от болката,
която те изгаряше бавно, но довършваше сигурно,
иска ми се да мога да върна времето назад и да те спася.
Не помисли дори за хората, които живееха за теб,
които вечно ще страдат и скърбят,
те вечно ще се прекланят пред светлата ти памет,
падам на колене и целувам пепелта.
Сега където и да си - знам, че си до мен и виждаш и чуваш всичко това,
искам да знаеш, че ти завинаги ще останеш в нашите сърца, кълна се - има справедливост,
ще се разкайват те горчиво, ще се молят и ще си платят за всичките злини до една, кълна се в името на любовта!!!

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!