Ден

Доротея Радославова

Денят

С изгрева на утринния звън,
след красотата на отминалия сън
в един прекрасен миг Денят се ражда
и светлина пречиста ни обгражда.

И с него раждат се мечтите,
и знания изпълват ни душите,
когато от диханието на ефира
Истината в светлина извира.

Всеки ден денят се ражда и изгрява
и всеки път той нов ни се явява,
за да ни научи в светлината да творим
и бъдещето си да изградим.

София, 1997 г.

Приятелството

Не е нужно много на човека,
за да бъде истински щастлив -
приятел верен и една утеха
правят пътя му красив.

Препуска ли през пътища и друми
във този благодатен свят,
достатъчен е споменът за две прекрасни думи,
напреде да го устремят.

Не ще почувства той умора,
в сърдечен порив щом твори -
надежди рони във простора
и чувства светли във зори.

София, 1997 г.

Есен

Есен златна, златна есен!
Колко много тя отива
на земята пълна с песен,
тъй тържествена и жива.

Сред простор - поля открити:
цветни - жълти и червени,
с мисли чисти, неприкрити
се редуват в пъстри смени.

И се радвам, че те виждам,

Есен, тъй красиво пременена!
Ех, Земя, че ти завиждам -
искам да съм тъй засмена.

И във залеза си чудна -
тъй преобразена,
и за злото непробудна,
и в лъчите отразена...

Ще те помня, Есен жива,
със ръка ще ти помахам.
Все тъй цветна и красива
пак ще те дочакам!

2002 г.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!