уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Мелодраматично

Станка Парушева

Публикувана на сайта 15.06.2006, 10:24

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

* * *
Не се предавам без бой.
Колкото и безнадеждна
да ми се струва битката
всеки път се хвърлям
с  цялата си страст
и като диво петле налитам
и защитавам моята истина .
Излизам от стълкновението
с разкървавен гребен,
с оскубани пера,
но съвестта ми е чиста,
че съм могла
моята истина да отстоя.

* * *

Никой нищо не ми е  обещавал.
Няма на кого да се сърдя,
че утрото ми е сиво, мърляво,
че се чувствам  отхвърлена.
Никой приятелски
не ме потупва по рамото,
не помня сърдечна прегръдка.
Избягват ме като прокажена,
дори пияниците
от мен се отдръпват.
Знам,  че причината е в мен.
Родена съм самотник.
Не ме обича нито овчаря,
нито  стадото.
щом не  вървя
безропотно.

* * *

Животът ми е вън от опасност.
Мек , ковък ,
приема всякакви форми,
но съдържанието си  не мени.
Няма опасност да бъде пречупен,
да стане жертва
на непредвидени обстоятелства.
Станал е нагаждащ се, нелогичен,
а такъв просто не ми е нужен.

* * *

Като  лекомислен,
остарял Гаврош
без страх  се скитам
из нощните площади.
Край мен куршуми
яростно свистят,
но аз се считам
за недосегаема.

* * *

Мъча се да настроя перото си
на малко по-розова вълна.
Да не съм такава отявлена песимистка,
да не плескам стените само с черна боя.
Но за това се искат
нови очи и ново сърце,
а моите са безвъзвратно деформирани
и струва ми се малко демоде.
Страхувам се да не стана смешна,
да не ме сметнат за откъсната от реалността.
Все пак си е дарба небесна,
всеки път в тунела
да виждаш светлина.

* * *

Ако трябва само за един ден
да управлявам  света,
бих си взела шапката
и бих го оставила
на собствената му съвест.
Какво ли ще  намеря
на другия ден?

* * *

Как да направиш
верния избор,
когато по петите ти са пуснати
най-злите кучета?

* * *

Мелодраматично.
Лично.
Бъркаш в раната.
Космична болка
те прерязва.
Някой се прозява.
Скучно и далечно
и безлично.
Радостта със горест тежка
са омесени.
А капчука се забива
яростно в пръстта.
Блика , блика
от недрата
на душата
огнедишаща тъга.

* * *

Никога не си задавам въпроса
“Какъв е смисъла?”
Страхувам се,
че от отговора
хлябът ми ще загорчи,
дните ми ще се изпълнят
с пустота и безразличие.
Огънят ще задуша
и ще го превърна
в бели въглени.

Смисълът е в безсмислието.
Той е извън логиката,
извън бленуваните думи
за любов и свобода,
извън тайните на живота.
Той е в диханието на природата,
от която съм и аз частица

* * *

Към себе си по-добра бих искала да бъда.
Да се заобичам,  дори когато
с таралежови бодли настръхнала
света отблъсквам с гняв и омерзение.
Мирисът на люляковият храст
да не ми действа като отрова.
Очите на предателя
да ме оставят безразлична.
Под циничната усмивка
да не скривам истинската си същност.
Трудно е да се балансирам
между гордостта и самосъжалението!
Как да заобичам себе си,
когато съм непоносима?

* * *

Ние лудите,
ние дето сме
за онази работа вързани,
ние които сред вас -  
нормалните
зъзнем,
как ви се иска
нас да ни няма,
да ни затриете,
да ни зазидате,
усмирителни ризи
да ни нахлузите,
само и само
да не ви пречим
да люпите семки
край дуварите,
да си похърквате
всеки следобяд
и да псувате
държавата.

Моят  хляб

Изкарвам си хляба
като впрегатен вол.
Всеки ден жилите на врата ми
са охлузени до кръв.
Кална пот се стича
по хълбоците ми.
Пяна капе от устата.

Тегля ярема,
а зад мен ралото
оставя  плитка бразда,
в която семе не пониква.
…независимо от големината
на  усилието.

* * *

Търся убежище за уморената си душа.
В ярко червения залез,
във внезапния дъжд,
в тихата песен на първия сняг,
в прегръдката на стар пиятел,
в долетял до слуха ми
детски смях.
Търся убежище
премръзнала, уморена
от безцелно скитане
през стъкления свят.
Не открих това,
за което съм родена.
Не знам,
за какво живях.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 

ENTHUSIASTIC [ потребител ] 
от дата :  01.11.2007, 13:36
Чудя се защо не
познавам хората.
Аз ли съм се отдалечил....
А колко е просто...
В този сайт не съм бил...
И почувствах,че
мога пак да обичам живота,
когато друг самотник
съм открил!

mireille [ потребител ] 
от дата :  24.06.2006, 22:11
Вашите стихове успяха да докоснат душата ми. Мисля,че всеки би намерил нещо за себе си в тях. Наистина са много реалистични и се надявам да продалвжавате да пишете и да ни показвате все тази реалност, дори и да не е от най-розовите. С нетърпение ще чакам нови ваши стихове!