Падаща звезда

Цветелина Кирова

Публикувана на сайта 15.06.2006, 14:01

Болката живее в мен

Болка събужда се в мен
При всеки твой поглед студен

Вървим по този път сами
с наранени души
следим всяка малка светлинка
изгряваща в безкрайната тъма

Нощен бриз вее в моята душа
и мръзне всичко там
като вледенената луна

Море от тъжни сълзи прелива
в незнайни лъжи

Надежди толкова празни
от очите така безпощадни
жадни за мен в всеки твой ден
изпит и студен от грижи вцепенен.

Бродейки сама

Ходих през нощта сама
и видях едничка, падаща звезда
пожелах си да те срещна някой ден
и изведнъж яви се ти пред мен.

Исках с теб да споделя,
всяка моя мъничка мечта
желаех дните с тебе да деля
и ти ме поглеждаше едва едва
виждахме как се сливат, пътищата два
блестяха очите като бистрата вода
докосваха се устните под лунна светлина
усещахме, че любовта отново бе дошла.

Вървяхме ние хванати за ръка
не спяхме, защото мисълта бе една
заедно бяхме, през всички времена
и чак сега успяхме да се обичаме така.

Да бъдем ние тук реши света
събрани от безбройните лица
докосвахме се ,вече не като деца
искахме да почувстваме сега страстта

Обичахме се, а навън дошла бе пролетта!

Къде е милостта

Изпълваш моят свят със болка,
но живота ми не е за ден
каквото и да правиш
омраза ще пораждаш в мен.

Не ще погубиш всичко ценно
не ще успееш то живее в мен
изгряващият пламък в гаснещия ден
топлината в света ми ледено-студен.
Не ще ми върнеш изгубените дни
дори да търсиш в нищото сълзи.

Искаш да спра да дишам,
когато дъх си вземам
искаш да отворя очи,
когато светлината ще ме заслепи
искаш моята душа да изгори
искаш свободата да ми вземеш
когато чувствам, че летя
искаш всичко живо да отнемеш
искаш просто да умра.

Недей търси, изгубеното няма да намериш
завинаги последен за мен ще си останеш ти
не искам нищо, само свобода
дай ми я дори да съм сама
смисълът в живота ми е само тя.

Мразя това, което правиш

Мразя това което правиш
мразя че успя да ме изоставиш
мразя че всеки път ти давам да ме нараняваш
мразя че в душата ми отново ще оставаш
мразя начина по който пак ме давиш
мразя всичко което напук ми правиш

Денят ще дойде ,ще си заминеш ти
тогава аз не ще плача , стига сълзи
не ще те забравя дори да боли
но все повече ще мразя това което ми причини

нека да свършат черните дни
нека някой ден така те боли
за да вярваш че всичко в този живот
лети надолу
за да видиш какво е да живееш като мъртъв
като безпътен скитник да се луташ
да се питаш накъде?
а отговора да е същия
точно никъде

Скъп е живота

Живота е до мен,
но изгубвам го аз ден след ден
и погубвам го аз сам без никой друг
какво ли търся още тук?

Самотен скитам по улиците мръсни
нещастен, викам уморен от самота
без нищо останах, без нищо живях
за всеки и всичко, ненужен аз бях.

виновен винаги ще оставам
вината всеки път бе моя грях
признавах лошо и добро
но, не осъзнавах
колко и какво ще струва то.

Сърцето си ми ти

Отново пак се появи
защо, защо отново караш да боли
сърцето ми невинно, обича те безкрайно
но всеки път забиваш ножа там незнайно
без милост и без свян
дори когато пак си сам
не искаш, не виждаш, не чуваш
моите думи, отекват в тишината
моите очи, запалват пак искрата.

Сърцето ми тупти така силно
и сякаш брои нещастните минути с теб
отхвърли всичко мило тъй завидно
знаейки ,че ти оставаш светлината
в тъмния ми ден.

Ражда ли се и за теб, блясък в тъмнината
когато виждаш моя образ и не вярваш, че съм аз
Спира ли дъхът ти, когато отново съм до теб
не загасяй пламъка не и с този лед!

Някой ден ще разбереш, какво направих аз за теб
някой ден ще дадеш това ,което взе
но вече ще е късно, много късно.
Като кристална чаша удари сърцето ми в земята
разби се на парченца малки
не ще ги събереш, те са толкова жалки.
Хиляди сълзи изплаках, разбери
сякаш безчувствен беше ти,
сякаш обичах кубче лед
защо ли бях до теб.

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!