уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Меланхолия

Астрикол

Публикувана на сайта 15.06.2006, 06:00

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

10 секунди

Ето ме – вися на въжето
С 10 секунди живот във вратлето
Задушавайки се виждам как
Малко момче съм пак

Странник до мен се приближи
Хвана ме и успя да ме удържи
Бях вече роб и джебчия
На един дребен комарджия

Един ден красива принцеса зърнах
Медальона й взех и не го върнах
Но стражите бяха по-бързи от мен
И хванаха ме бързо в плен

Такава кражба се не прощава
Ставащото въже предвещава
Ето удари часът ми отреден
Принцесата ме гледаше с поглед студен

10-те секунди свършиха
и живота ми прекършиха
Потънах в безбрежната и непрогледна тъма
Медальонът бавно се плъзна от моята ръка

20.04.2006 г.

Астрикол

Върви елфът, върви през гъстата гора
Позната му от векове далечни
Никога няма да почувства умора
Движейки се през дебрите вечни

Това е той – Последният от своя род
Или по-скоро Отхвърления член
Предаде управниците на своя народ
За добро... ала сега бяга от плен

Тук е неговото последно убежище
Мястото, където израсна
Пръв път проплака в това жилище
И там животът му угасна

Дълго броди по света
Видя много възходи и падения
А сега намира се по своите места
Свободен от чужди видения

Нека в мир почива, това го заслужи
Душата му пътя си да поеме
Не на управници, на народа служи
Затова отиде си без време

Егоистично…

Човек човека не спасява
Брат на брата не дава
Всеки себе си гледа

Свят егоистичен е това
Построен на такава основа
Самозадоволяване докрай

Помощ свободна няма
Всеки иска нещо в замяна
Дай и няма да получиш

Животът само е дар
Без егоизъм, създаден със жар
Чудо или проклятие не знам

21.02.2006 г.

Изповед

Треперейки, затварям кръвясалите си очи
Реалност стават най-съкровените ми мечти
Бавно ефектът наркотичен отминава
Пред мен болката на света се появява

Връщайки се във времето назад
Стоя в сумрака на един блок отзад
Първа игла в кожата си забивам
И вече знам – към вечността отивам

Своя смъртен акт подписах, без да мисля
А и честно казано – нямах време да осмисля
Младост, отчаяние и сърце разбито
Хвърлиха ме в огъня – финито

Един съвет от мен приеми, човече
Мисли преди да действаш вече
Инак ще споделиш съдбата си с мен
На наркоман от свръхдоза усмъртен

21.04.2006 г.

Меланхолия

Нощ е и лежа си аз,
На една планинска поляна.
Гледах залеза в захлас.
Земята е сега от Луна огряна.
И навсякъде е пълно със звезди!
Светулки в мрака се гонят.
Тъгата се в мен загнезди,
Гледайки как скалите се ронят...
Нищо вечно не остава,
Колкото и красиво да е то.
Всичко нявга си заминава,
В безкрайното времево колело...
Сред всичко това се вмъкна нещо.
Огледах се и осъзнах какво –
Сам бях, но не копнеех горещо,
С някой да споделя идващото зарево.
Ето слънце се на хоризонта показа.
Първите лъчи света огряха.
На мен ми подейства като проказа,
Щом светлина и топлина ме заляха.
И “Стига вече!” си казах.
Забвението ми много се протака!
Станах и по пътя тръгнах.
Животът няма вечно да ме чака!

03.05.2006 г.

Проклятие

О, всемогъщи богове
Моля ви, пощадете ме
Пред олтара аз коленича
Тук съдбата на света се изрича

Изпратен съм с молба
Да спася Средната Земя от гибелта
Последната надежда угасна
Лютата рана не зарасна

Задругата смела преди ни спаси
Като на Саурон гибелта подари
Но кой ще ни помогне сега
Пред лицето на смъртта?

Проклятие над таз земя тежи
Незнайно зло го отреди
Нивга спокойна да не седи
А все в огън да гори

Но ето краят е дошъл днес
И моля ви аз със чест
Спасете поне един човек
Бъдеще да имаме и занапред

Боговете чуха моя глас
И откликнаха завчас
Светкавица ярка премина
През цялата земя и отмина

Вековното проклятие падна
Никой веч не ни нападна
Средната земя се озари
Мир вековен се възцари

19-20.04.2006 г.

Саможертва

Конник напредва бавно в нощта
Язди и проклина на злото мощта
Злото, що толкоз вреди му причини
И накара го да скита по незнайни земи

Напред през нощта, напред през деня
Напред през огън, магия и вода
Напред да вървим, на злото да отмъстим
Мир и сговор навеки да дарим

Напредва конникът а отпред
Черен замък със стени отвред
Легиони могъщи стените му пазят
Мистерии ужасни по стените му лазят

Атака отчаяна, щитът пред гърди
Язди конникът към черните стени
Във въздуха се извиси стрела тъмна, зловеща
След това стрелна се към юнака, идещ насреща

Сили последни ездачът впрегна
Помощ повика и веч не прогледна
Лъч светъл от небесата крепостта разруши
А него към небето отведе и го възвиши

2006 г.

Тъмна стая, малка свещ

Нощ е. Сам съм в тъмната стая.
Малка свещ в ръце стиснал здраво.
За нищо и никой в момента нехая,
А поглед съм вперил в тавана право.

Там сенки помежду си се гонят.
Разиграват сцени от минали дни.
Сълзи черни от очите им се ронят.
Те също не са вечни, нали?

И стоейки така на леглото,
Мисля си за неща далечни.
Неща, които не учат се в школото.
Единствените, може би, що са вечни…

В такива силни моменти,
Всеки става различен.
И всички различни сегменти.
Превръщат се в образ единичен.

Няма думи все още измислени,
Способни това чувство да опишат.
А и смятам, биха били безсмислени.
Не винаги слова трябва да се изричат.

Знам, че никой няма да ме разбере.
Така, както аз не бих разбрал някой друг.
Най-добре всеки да се прибере,
В своята тъмна стая със свещ в юмрук.

13.05.2006 г.

В плен

Мрак и тъмнина
Там аз в плен стоя
Страх и студенина
Вечно ще кървя

Рана дълбока зее
Черна дупка е това
И душата ми живее
В тъга и самота

Лъч светъл се не види
Чакам го аз с копнеж
Но вси отвори са покрити
С груб и леден скреж

Така минават векове
Ери, цивилизации
Виждам само грехове
В най-различни вариации

Безвремието тук владее
Всяка малка прашинка
Живот тук не вирее
Няма ни една гадинка

Сега познаваш моя затвор
И съветвам те “Бягай!”
През този малък отвор
Ако ли не веригите слагай

Една последна молба
Кажи на всички за мен
Нека знаят мойта съдба
И да остана като спомен

А сега сбогом и върви
Отивай в твоя свят
Раната вечно ще кърви
Тук няма кръговрат

04.05.2006 г.

2006 г.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!