Маркс

Делян Илиев

Публикувана на сайта 15.06.2006, 11:18

Чудя се доколко е вярно, че всичко се връща. Чудя се и тайно и искрено се надявам това да се окаже просто доброжелателно средновековно намерение.  В противен случай – почвам да си представям как би изглеждал един човешки армагедон. Почвам да калкулирам на душевната си елка, стар модел, без възможност за корен квадратен, какво измерение би могло да ми се случи за двайсет и четири часа само. Да започнем от приетото за най-лошо – смъртта. Смъртта, но не личната, а тази на близките, на семейството – родители, деца и така нататък. След това вероятно следва чувството за вина, това, за което Достоевски говори – цялата вселенска вина да се стовари върху теб и да не ти даде мира во веки веков. Използвайки малко фантазия си мисля, че това е като че ли по-страховито от простата и недотам позната биологическа смърт.
Следващият етап според моя калкулатор би трябвало да бъде някаква форма на физически мъчения – по всяка вероятност нещо, наподобяващо това, за което Карл Май говори за индианците. И, естествено, не трябва да издадеш по какъвто и да било начин, че усещаш каквато и да била болка.
Пропускам болезненото отстраняване на по една част от човешкото тяло от тези, които са по две – крак, ръка, око, ухо, буза, задна буза, тестис и прочее. Пропускам го, защото моята остаряла елка не поддържа корен квадратен.

По дяволите, какво ли съм се замислил над това, все едно съм някакъв великомъченик. Голяма работа, като има много да ми се връща. I will be right here waiting for you, както говореше Маркс (но не Карл, а Ричард).

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!