уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Тя идва

Доротея Радославова

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Утрин

Със вълшебство ме омая
утринния звън.
Ето, с звуците на Рая
химна пеят птици вън.

Колка чудно е! Не зная,
туй наяве е или насън,
но с душата си мечтая...
Всичко сякаш е извън
дълбините - във безкрая.

Огън и пространство
сливат се в едно
и във туй Небесно царство
чувствам твойто същество.

С сила чиста и незнайна
аз усетих Твоя лик.
В красотата тъй безкрайна
аз напред се устремих.

София, 18.03.1996 г.

Есен

Есен златна, златна есен!
Колко много тя отива
на земята пълна с песен,
тъй тържествена и жива.

Сред простор - поля открити:
цветни - жълти и червени,
с мисли чисти, неприкрити
се редуват в пъстри смени.

И се радвам, че те виждам,
Есен, тъй красиво пременена!
Ех, земя, че ти завиждам -
искам да съм тъй засмена.

И във залеза си чудна -
тъй преобразена,
и за злото непробудна,
и в лъчите отразена...

Ще те помня, Есен жива,
със ръка ще ти помахам.
Все тъй цветна и красива
пак ще те дочакам!

София, 11.10.2002 г.

Самота

Самотата поглъща ме бавно...
Търся твоята нежна ръка,
да докосне която отдавна
искам моята тиха съдба.

Но стоиш ти по-тих и от нея
и безмълвен не сещаш за теб
как със болка и трепет линея
и се вслушвам във порив нелеп.

И в забрава потънали дните
ме отвеждат с молитва една -
да докосне зова на мечтите,
на сърцето ми, твойта душа.

София, 27.01.2001 г.

Тъжно ми е

Тъжно ми е днес,
защото ти не си до мене,
защото тъмнината ще отнеме
поредната надежда да те видя днес...

Тъжно ми е днес,
защото ти не си до мене...
Нима тоз спомен е до време
и чувството, с което те очаквах днес?...

Тъжно ми е днес,
защото ти не си до мене...
От болката не ще да се съвземе
сърцето, чакащо те с огнен трепет днес...

София, 4.09.2003 г.

* * *

Ние сляхме съдбите си,
душите си,
лъчите си
завинаги в едно.

Пред нас са те - пътеките,
чудесните,
небесните.
Каквото е било - било!

Щом над главите ни
звездите ни
във дните ни
ще бдят и в труден час -

ще полетим с мечтите си.
Далечините,
висините
са пред нас.

Варна, 18.08.1996 г.

Дао

Нека има Красота,
нека слънцето да грее
и душата ми да пее,
че не може тя без тебе
да живее на света.

Щом над нас сияеш Ти -
няма край или начало.
Ние с теб сме слети в Дао
и душата ни е цяло,
преизпълнено с мечти.

София, 2.06.1998 г.

Среща

Ти огря,
завинаги и сега,
мойта безмълвна душа
със своя нежно-тъжен поглед
...и сърцето трепетно ми възгоря.

Във мен неспирно бликаха мечти,
когато се усмихна светло ти.
Завладя ме със очите си -
неспирно извиращи
светлини.

София, 31.08.2003 г.

Да можех да живея само с спомена

Да можех да живея само с спомена
за този миг, когато те видях,
когато аз пред теб седях
с душа открита, непритворена

и със усмивка непресторена,
когато погледа си с твоя слях...
Да можех да живея само с'спомена
за този миг, когато те видях.

Тогава аз бих съхранила спомена
за всичко туй, което изживях,
когато с тиха стъпка те следях
с душа тъй чиста, непресторена.
Да можех да живея само с спомена...

София, 2.09.2003 г.

Старост

Страшно е, без цел и без посока
да дириш път в пустинята широка
и с едва отворени от скръб очи
да сещаш как прегърбваш се и ти
във този свят на битка тъй жестока -
оцеляване във кръговрата на живота.
Когато сам си, без другар и без мечти,
когато споменът пред теб едва мълчи...

Да, страшно е!

И впуснеш ли се сам в потока
от хора без сърца, следа дълбока
остава в теб да заличи
туй време, дето беше здрав и ти
и бе вървял със цел и със посока.

Да, страшно е,
    когато сам си във живота!

Варна, 7.09.2003 г.

България

Преминала през бурни времена,
но съхранила Идеала,
за свята българска страна
кръвта си бе проляла.

Велики битки и култура
се вплитали във вековете.
Единна, огнена структура
се виждала меж бреговете.

Народ велик, царе, войводи -
борци за вечна свобода
събирали в едно народи,
превръщали във пръст врага.

Със знанието възродили
Духа Паисиев, отново
съгражда се със пълни сили
пламтящото й благо слово.

И занапред, Българио, се моля
във себе си да съхраниш
непоколебимата си воля,
с която истински градиш,

да бди лъчът Небесен
над твоята земя
и славата ти с песен
да обиколи света.

София, 20.07.2003 г.

Тя идва...

Тиха идва тя...
Пролетните цветове
нежно докосва.

София, 22.04.2004 г.

Обич  (триолет)

На теб принадлежи душата ми
и най-болезнения огнен зов.
Навеки свърза ни съдбата ни -
на теб принадлежи душата ми.
Аз взирам се във красотата ти,
в очите си таиш любов.
На теб принадлежи душата ми
и най-болезнения огнен зов.

2004 г.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 

Enigma [ потребител ] 
от дата :  20.11.2007, 11:50
Успокояващо въздействие, така ми подейства това което прочетох [:)]