уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Вкиснатите домати на самотата

Гергана Янчева

Публикувана на сайта 08.05.2006, 09:43

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Има ли вероятност, един ден децата ни да повярват в Самотяжка, вместо в Пепеляшка? Има и още как. Вероятността това да се случи скоро ще премине петдесет процента и това ще определи едно съвсем ново вярване и съществуване.

Самотата е паяк, който плете паяжината си около теб, после по теб, накрая намира начин и превзема главата ти, за да доведе до пристрастяване. Понякога мислиш за нея, а друг път забравяш, понякога дори ти се иска да се лекуваш. За жалост клиника за лечение на това няма, е, има едни клиники, но кому е нужно да се стига до там. Вярва ли някой в самотното съществувание? Ако си будист, отшелник или жена от арабския свят, изневерила на съпруга си, не чети това...

Самотата не е болка за умиране ,ако погледнем глобално. Телевизия, радио, вестници, интернет, агенции за запознанства и дори едни специални нощни труженици и труженички, всички те са плод на усилена работа от страна на цялото човечество в щур опит за лечение на въпросната самотност. Всички се борят с нея, както се борят с рак или СПИН... Когато всички тези дадености са на лице, тогава самотата изглежда уморена и си мислим, че има начин. От друга страна си противоречим сами, защото не съм чула за някой, който си е направил сам за себе си радио или телевизия. Те са продукт на работата в екип и изобщо това не е "чиста ваксина". Оказва се, че не можем без другите, дори да не ги познаваме. Тогава с какво самочувствие някой ще се зове "самотник"? Зове се, защото даденостите го оправдават и облекчават пред самия него. Но, нека погледнем през ключалката.

Ако никога не си имал удоволствието да почукаш на собствената си врата и да ти се отвори, ако никога не си получавал кафе в леглото, ако никога не си вдигал скандал заради чифт мръсни чорапи, ако никога не си разрешавал на друг да обърше хремавия ти нос, ако никога не си плакал поне пет часа, заради друг... Защо си жив? Питам и се питам, защо?! Забравих, че имаш котка.

У дома самотата се усеща като вкиснат домат под леглото, който има силата да предизвика всяка мигрена с миризмата си и да остане скрит за теб, ако котката не го открие, изхвърли в кошчето и почисти килима... Ако котката ти има тези способности, тогава наистина не ти трябва друг. С напредъка на генетиката, нищо чудно след година - две с котката да си родите близначета... Толкова е шикозно, а и ще продължиш да се палиш пред такива като мен.

Не пропагандирам и не обвинявам, но мисля, че човек е човек, защото не би могъл да бъде сам. Просто така сме устроени.

Печелим или губим в самотата си? Ако я има "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния", то ти печелиш, защото няма кой да ти я вдига, нито кой да ти я сваля. Печелиш в битката с мръсните чорапи, когато на пода е само твоят чифт, какво можеш да направиш с него? Скандал, не, поучителна лекция, не... куклено шоу, може.
Из "Кодекс на веселия самотник":
"Нахлузете бял хавлиен чорап на ръката си. Колкото по-мръсен, толкова по-податлив е на обработка. За най-добри резултати не импровизирайте, разиграйте предварително подготвена сценка."

Нужно ли е да говорим за останалите ползи от самотата? Купуваш торта и е само за теб, топлата вода в бойлера е само за теб, дистанционното е само за теб, целият гардероб е само за теб. Изобщо всички работи са си твои, така да се каже и торба с пирони да си купиш, пак си е само за тебе. Ковеш ги, ядеш ги, правиш си ги на купчинка, ловиш си ги с магнитче, а и то си е твое.

Човечеството е само на крачка от това "идеално" ежедневие, когато няма да се определяме като умни и глупави, добри или лоши, а ще се измерваме в единици самотност. Ще си имаме всичко, а ревизиите ще отчитат огромните ни вътрешни липси.
Из "Кодекс на красивия самотник":
"Разрошете косата си до неузнаваемост, ако използвате червило го размажете добре по брадичката си. Пийнете един коктейл "Самострелник " (равни части вода, водка, оцет, сода за хляб), нарежете си кюфтенца за мезе, пуснете си "Любими македонски песни", vol. на max., нахлузете чорапите на ръцете и танцувайте в захлас."

Красотата на самотата е голяма, а предимствата са истински. Един самотник може да си позволи крайности, например да си купи бял трикотажен потник и дори да го накапе с яхния от фасул, да чопли семки и след това да се фотографира с широка усмивка, примерите са много.

Резултатите от самотността - едно своеобразно обобщение:
Събота вечер в гарсониерата е тихо. Уморен от яки танци, лежиш завит с родопско одеяло, подарък от леля ти, загатва се бял потник, а бобът тихо къкри на котлона, рошав си, "Самострелникът" е изпит до дъно, което обяснява болките ти в стомаха, тънките черва, черния дроб, белия дроб, бъбреците и петите. За болките в петите има разумно обяснение, ако не беше играл ръченица, дори на "Болен ми лежи Миле Попйорданов" нямаше да е така. В устата ти стои отдавна угаснал фас, телевизорът е окупиран от Ханс Махмелшулц, който рекламира рендета. Някой влиза в гарсониерата! Ти не се плашиш, напротив. Господин в бяла престилка се доближава, не говори само те упойва.

Някой е разбил идилията градена с години. Събуждаш се и установяваш, че ни потник, ни боб... Някаква бяла риза без процепи за ръцете, а си сигурен, че не си какавида... Стаята е убийствено бяла и подозрително олекотена в дизайна...
Колко тъжно се стичат обстоятелствата за Самотяжка и Самотяжко. Защо? Заради един паяк, който ти не уби, за да не повредиш латекса.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!