уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Пътеката на моите мечти

Алексисав

Публикувана на сайта 08.05.2006, 07:31

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Поляна от мечти

Тичам сред поляна от мечти,
разноцветни и добри.
Чудя се има ли край
на този красив рай.

Не искам сън да е това,
а реален живот
с цветна пъстрота
на свежа утринна роса.

Тичам сред поляна от мечти,
разноцветни и добри.
Върби сънувам, прошепват ми,
”върви, избери пътеката на свойте мечти”.

Не искам сън да е това,
а пътека обсипана
с цветя, пред нея пъстрата дъга.
Мечтите ми те сън са, а аз тичам ли, тичам ли.

Ти си моята Елена

Ти си моята Елена.
Ти си моята Вселена.
Ти Йоана се наричаш
и в обич ти се вричаш.

В този късен час
в манастир съм вече аз.
Не искам веч
друга да погледна.

Ти солта и захар сладка си
в живота мой горчив.
Ти си снежното момиче, разтапящо се от топлина.
Ти превръщаш се в жива вода.

Ти си мъничка, но на високо.
Не те стигам, но ръце към теб протягам.
Ти си все там,
а аз тук на дълбоко.

В бездната на самота,
обричаш моята душа.
Ти си моята Елена,
единствено за теб война ще водя.

Ти си слънце, аз изгарям.
Палиш ме със светлите лъчи.
Изгарям и на пепел ставам.
Къде си ти Йоана - любов неземна?

Не ще аз обичам друга като теб.
Ти единствена си
и неповторима,
а сърцето ти за мен е късче лед.

Да съм огън, да го разтопя,
да съм топъл лъч,
да го разцепя
щом ме видиш ти.

Да съм ключар,
за да изработя ключа към твоето сърце.
с катинар заключено е то.
Но защо?

При бога Зевса ще отида,
гръм и мълния да стовари той,
към моя милост,
и в покой да не те диря вече аз.

Къде си ти любов,
тъй свята и благородна?
Къде е сега Купидон
да изстреля, таз стрела любовна?

Къде си ти, искрице моя,
във таз вихрушка, бяла зимна?
Самотата моя в килия да затворя,
а огъня на любовта пак да наклада.

Пясъчна диря

Да съм ли аз за теб различен,
или да остана така поетичен.
Що за свят живеем щом не намираме
онези хора които ни правят щастливи.

Не зная това поредната илюзия мираж ли е,
или истинската да откъсна плода прогнил?
Не вярвам в нищо, докато то не стане,
не вярвам в щастливия край и не мечтая.

Но живот ли е това се питам
и в мислите си аз запитвам,
като пияница отровен от таз поквара,
заразяваща невинността на гаснеща звезда.

И тоя ден ще мине
и в другия свят ще премине,
духът ми въжделен, уморен и погребан
от сладострастия низки, на поета дързък.

Жалвам се, но не повтарям,
думите си не пестя, за да обяснявам,
но отивам си, не ще те видя,
загубвам те, загубвам пясъчната диря.

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!