уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Ангелът и пилигримът

Вероника Илкова

Публикувана на сайта 08.05.2006, 07:33

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

Ангелът и пилигримът

Нещо в утрото му каза-
този ден ще е последен.
Пътят му едва вървеше,
сенките дойдоха много-
вятърът не ги прогони
И от крепостта зад него
слънцето се вдигна трудно.

Той закри с ръка челото
и погледна към небето,
там една дъга блестеше.
Нещо в нея му подсказа,
че е спусната за него.

Пилигримът коленичи
и остави своите дрехи,
мъничкото си вързопче
с книгите и хляба черен,
трите скътани монети
и тръстиковата флейта
Пилигримът се изправи...
и остави своето тяло,
легнало на кръстопътя

По дъгата слезе ангел
и душата му прегърна

Тя неволно потрепери...

Ангелът крила размаха,
но се спря от туй учуден:
- От какво трепериш, братко?
- Студ- отвърна пилигримът
- Не усещаш ли как грея?-
каза ласкав серафимът
- Светлината ти не топли-
рече зъзнейки човекът
- А не те ли сгря дъхът ми?
- От крилата ти замръзнах.
- Ами пламъкът в гласа ми...?
-...Шепне ледени молитви.

Ангелът попита тъжно:
- Как душата ти да сгрея?
Пилигримът отговори:
-Виждаш ли онази флейта?
Остави ме да посвиря
и ще си отида с тебе,
щом мелодията свърши
и дъхът ми там остане...

Там, на края на дъгата
кротко ангелът застана
като в земен сън усетил
песента на пилигрима
Кротко ангелът стоеше,
очарован и безмълвен

И крилете на гърба му
се стопиха неусетно
А сиянието му ярко
беше изгревът отвътре-
от сърцето му гореше.
Думите, родени в него,
със дъха му разцъфтяха

А от звездното си царство
Господ гледаше усмихнат
Своите две чада невинни
Ангелът и пилигримът,
пеещи на кръстопътя.

Докато дъгата бавно
се прибираше в небето

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!