Черно & Бяло

Ивелина Вълчева

Публикувана на сайта 08.05.2006, 10:22

Без колебание

Защо постъпих аз така?
Защо предадох теб и любовта?
Защо избягах аз от щастието?
Защо отново се върнах към нещастието?
Какво целях?
Защо не спях?
Защо продължих с таз заблуда и тез лъжи?
Но излъганият не бе ти,...а аз!
Себе си лъжех, че не те обичам.
Заблуждавах се, че живея в самота.
Страх ме бе от любовта,
Страх ме бе да не нараниш невинната ми душа.
Но сега вече зная,
Сигурна съм в това,
"Обичам те" да ти кажа
Не се колебая.
"Обичам те" и ще ти го докажа!

Отново

Ето пак стоя в нощта, обгърната в самота.
Стоя и плача в мрака и сърцето ми ранено тебе чака.
Чакам да ме стоплиш ти и със устни жарки да изтриеш моите сълзи.
Но отново не идваш, отново не звъниш...
Отново и отново само лъжи говориш!

Страх ме е...

Страх ме е да съм щастлива.
Страх ме е да вярвам в любовта.
Страх ме е да съм жива.
Страх ме е да не остана пак сама.
Страх ме е обич да изпитвам.
Страх ме е омраза да тая.
Страх ме е дните да броя.
Страх ме е, че идва края.

Край

Всичко свърши. Край!
За кратко бе моя рай.
За кратко бях и аз щастлива.
Но защо ли повярвах отново,
че любовта е приказка красива..?
може би тук имаш и ти вина,
може би с онази лъжа,
че ме обичаш,
си разпалил у мен страстта.
Но сложих точка аз на нашият роман.
Той отдавна трябваше да бъде спрян.
За да не боли толкова сега,
за да не страдат две сърца.
Но страдаш ли ти?
Или празнуваш, че победи,
отново ме нарани.
Ликувай, че едно сърце в скръб остава.
То на пътя ти никога вече не ще застава!

Дай ми шанс

Да те направя щастлив...
Мога ли?
Да изтрия мъката от очите ти...
Мога ли?
Да ти благодаря за това,
че ме направи толкова щастлива,
че ме накара да се чувствам жива.
Мога ли всичко това, не знам.
Не мога и да обещая...
Но мога да се закълна,
че ще направя и невъзможното за теб,
за да ти дам всичко туй.
Знам само, че теб обичам
повече от всичко на този свят.
Единствено на теб разчитам,
На теб вярва моята душа.
Ти си най-важен за мен,
и всичко ще направя
щастлив да бъдеш ти.
Просто шанс ми дай,
Шанс да бъда с теб,
шанс да те обичам,
шанс да ти докажа,
че за теб всичко ще сторя,
срещу всеки ще се боря,
шанс мъката ти да погубя
и обич в теб към мен да пробудя.

Мразя

Да не знам къде си - мразя.
Да не знам за тебе нищо - мразя.
Това,че си на стотици километри от мен - мразя.
Това,че се чувствам несигурна - мразя.
Да не ми се обаждаш - мразя.
Да не ми пишеш - мразя.
Себе си мразя, че се поддадох.
Себе си мразя, че съм безсилна пред това чувство.
Снимката твоя - и нея намразих.
Мразя да целувам нея вместо теб.
Да плача над нея като над парче лед.
Живота - и него намразих.
Хората - и тях.
Самотата - до смърт.
Мразя, че не мога да съм силна.
Мразя, че не си до мен.
Мразя, че не знам какво чувстваш.
Мразя, че плача всеки ден.
Мразя всичко останало освен теб!

Черно и Бяло

Толкова съм щастлива,
а в същото време
неописуемо нещастна.
Ти си с мен,
но те няма.
Аз съм болезнено сама,
Но съм и с теб.
Ти си мой...,
но и не си.
Обичаш ме
и не...
с мен си....
и не си!

Всички творби от този автор |  Вашето мнение
 

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!