уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Suicides & drunk dreams

Александър Иванов

Публикувана на сайта 29.03.2006, 09:14

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

за самоубийците и неуспяващите такива

едно ченге ми го каза –
когато мъже прехвърлили 40
решат да свършат със самоубийство
опитите им почти винаги са успешни
една жена може да пробва няколко
пъти и
те рядко ще приключат със смърт –
тя ще почне с рев и хойкане и
заплахи и
пиене и оргии с малко
секс малко дрога и няколко изхабени
бръснарски ножчета
за да не стигне до никъде
седяща там леко порязана с
ония нервни тикове в лявата
лицева област
това е –
жените независимо от възрастта си
са просто едни неуспяващи самоубийци
които ще оставят тая работа за друг път
или ще потърсят съвет или ще се
откажат защото
трябва да сменят прическата си
да отровят кучето на съседите или
да си направят татуировка на задника –
малка роза или пък дявол с
ерекция
която да подлуди момчето от
автомобилния сервиз
надолу по
улицата

* * *

лош късмет
къде отиде всичко?
днес не съм във форма
нима добрите времена
свършиха?

вижте ме:
ръцете ми треперят
сърцето ми прескача
ставам да пикая 3 пъти нощем
може би остарявам
може би вече не издържам на
натиска?

лоша сутрин
днес не съм във форма
без бира и вино
сам с машината разбита в ъгъла –
музите отидоха да мерят бельо в
diesel

това е
лежа и чакам
безпомощен
аз съм абониран за болката

треперещ
чувствам се като посредствен пианист
след най-тежкия двучасов концерт
в живота си –
сломен разбит побъркан –
плувам в пот
мисля че това е края

и ето ме тук
на ръба на сезоните
когато мъглите се спускат
и цирковете си заминават
и връзките свършват със сватби
и сватбите свършват с разводи
и разводите свършват със самоубийства
или с нови сватби
докато хамали товарят цимент
изпили аванса си снощи
бедни махмурливи потни мъже
без жени
и аз без жена
и без аванс който да изпия снощи
няма шанс –
единственото което искам е
да спя
но не мога –
гарваните чакат пред прозореца
да се предам
и да дойдат тук за душата ми
така че оставете ме
или елате друга сутрин
когато ще съм в друга форма
по-добра или по-лоша от
тази

други

болна нощ
аз пия в болна
нощ
и аз горя
сам с хлебарки комари мухи
сам със слепи кучета и глухи
котки
спомняйки си друг живот и друга
смърт докато
музите спят
и цигарите хапят
и совите политат в мрака
някъде далеч от тук
някъде далеч от тук
с душата ми

гробарите хвърлиха свойте лопати и отидоха да се напият

никой не разбра
никой така и не разбра защо го направиха
беше август неделя беше
горещо
те трима далече от
младостта далече от мечти и амбиции
бедни мъже временно работещи като
гробари през кризата
„временно” проточило се с години
и те отдавна не помнеха началото и не мислеха за
края и те вече приличаха на гробари и
може би щяха да останат такива завинаги
но днес нещо тегнеше в проклетия въздух и
те хвърлиха свойте лопати и зарязаха
недокопаните гробове и отидоха да се напият
горещ ден
най-горещия ден от
години
и хората мряха като мухи
повечето от тях самоубийци
и толкова много гробове
и онова нещо във въздуха и
те просто се отказаха и отидоха да се напият
може би стачка? каза шефа им
може би е от кризата казаха клиентите
мъртвите не казаха нищо
мъртвите се усмихнаха доволни
получили още няколко часа сред живите
и старите дами с напудрени до бяло лица недоволстваха
и младите вдовици с красиви очи и тела и
мечти нямаха търпение
и трупните червеи се гърчеха бесни
и само на котките не им пукаше
и на старото отче дъвчещо тютюн в задната
стаичка
и на гробарите хвърлили свойте лопати и сега
вече пиещи някъде
и на мен
и аз си казах че ако всички гробари по света
хвърлят свойте лопати и отидат да се напият
щеше да бъде прекрасно
и слънцето щеше да се усмихне тогава и
да каже о това е добро
и планините щяха да аплодират
и мъртвите да танцуват степ
и смъртта да навре косата си в кльощавия си задник
и всички ужаси най-после да свършат
и да се случи някакво чудо но
аз отдавна не вярвам в чудеса
гробарите също
те знаят че кризата или нещо друго
ще ги върне пак тук на другата сутрин
по-бедни и по-отчаяни и с по-
лош махмурлук
и всичко ще продължи пак както е
продължавало винаги

мухите на г. господинов

мухите са си окей
нямам нищо против
мухите
стига да не са в стаята ми
стига да не са в супата ми
стига да не са в главата ми
стига да не са в съня ми
стига да не са върху
трупа ми
нахални и черни и плюещи и
кръжащи наоколо твърде реални
тая нощ
нямам нищо против мухите
стига да си останат само в книгите му
някъде там където винаги са
били
а г. господинов винаги е бил
един от малкото наши поети/писатели
които мога да чета без да се
отегчавам

„ПУСНЕТЕ ВОДАТА СТАРАТЕЛНО НЯКОЛКО ПЪТИ
АКО ОБИЧАТЕ!”


беше късно
няколко часа след полунощ
той изслуша новините по радиото
допи питието си сипа си
ново
запали цигара
извади стария револвер от шкафа и
седна в люлеещия се стол –
един бял мъж на 30 сам в мръсната стая
сам в мръсния свят сам
тая нощ той бе решил да умре
след 30 дълги години в търсене на нещо за което да се хване
някакъв смисъл цел нещо заради което да
си струва да продължиш
нататък
но такова нещо може би не съществува
чудесата не се случват на обикновените хора
черното не става бяло за обикновените хора нито бялото
става розово
а мечтите са само мечти и те са нещо странно
и гнило и вредно и
трябва да бъдат държани далеч и
когато единствено самотата и болката
и мизерията са реални и
този револвер в ръката ти
няма връщане назад
няма връщане назад
той почна да вади куршумите
първия падна в скута му при дупките прогорени от
фасовете и петната от вино и стара храна и
повръщано и
втория падна на пода между угарките и
хлебарките и фишовете за залаганията и празните
бутилки и листовете
смачканите листове с недовършени и отдавна забравени
стихове
и когато в барабана остана един единствен куршум
той го затвори превъртя го няколко пъти дръпна
петлето
запали нова цигара
написа на един лист: „живота е руска рулетка
е руло тоалетна хартия в
кенефа на дявола или
бога
ПУСНЕТЕ ВОДАТА СТАРАТЕЛНО НЯКОЛКО ПЪТИ
АКО ОБИЧАТЕ!”
после се ухили
отпи глътка дръпна дълбоко от фаса си и
натисна
спусъка

...ЩРАК...

филмите са лъжа
всичко е лъжа
севиля си остана само мечта която нямаше да се сбъдне
памплона си остана само мечта която нямаше да се сбъдне
жената на живота му която си тръгна една дъждовна
нощ и не се върна никога повече си остана само
болка и спомен и вик
които никога нямаше да забрави

...ЩРАК...

любовта е лъжа сълзите са
лъжа всичко е
лъжа

третия път се чу изстрел
дулото слепоочието куршума пронизващ
мозъка ти
това е истината
това е реалната крайната истина
не бе очаквал да стане толкова бързо
край всичко свърши
столът продължи да се люлее още малко после спря
цигарата падна от пепелника и прогори дупка върху
дървото на масата после угасна
това беше
най-доброто му (или най-лошото)
стихотворение
но със сигурност последното и
звездите не паднаха от небето
плъховете не изгризаха слънцето
совите не изплюха сърцата си през кървящите клюнове
жените не изтъргнаха децата от утробите си и
не го покриха с косите си
мъртвите не изръкопляскаха
живите не заплакаха
нищо не се промени и всичко
си остана същото или каквото си е било винаги
защото смъртта на един нещастник
си е смъртта на един нещастник
и толкова и ако този нещастник си ти
просто направи каквото си решил да правиш
и нека някой друг да пуска водата старателно
няколко пъти
след себе си
ако обича

мир

мрачен следобед
музиката е лоша
новините са лоши
водещият обявява че
днес е международния ден на мира
не знаех това но той трябва да е прав разбира се
седейки така с цигарата между мъртвите пръсти
аз си мисля ами сигурно би било хубаво –
мир малко мир
за човека
и нямам предвид армиите и
терористичните актове и другите такива неща
а онзи прост индивидуален мир
на отделния човек с неговите малки персонални ужаси
притискащи го всеки ден или нощ всяка
секунда:

мир със себе си
мир с шефовете си
мир с хазайката от партера мир
с лудия от 8-ми етаж

мир с боговете мир с дявола
мир с хлебарките и плъховете
мир с кошмарите и махмурлуците и спомените и
сметките в пощенската кутия

мир с луната
мир със слънцето
мир с врабците сутрин и кукумявките всяка нощ
пред прозореца ти

мир с гарваните чакащи за душата ти

мир с барманите и сервитьорките
и  пиколата и таксиметровите шофьори

мир с белия ти дроб мир с черния ти дроб
мир с язвата ти мир със сърцето ти мир с
кръвясалите ти празни очи гледащи в нищото

мир
с кучето на съседите
мир със старците на ъгъла гледащи те сякаш си
най-мръсното нещо на света
мир с жените на ъгъла гледащи през теб сякаш
изобщо не съществуваш
мир с жените които си имал или не си имал или
никога няма да имаш
мир с мъжете им

мир с убийците и просяците

мир с мрака и светлината

мир с телефона и със звънеца на външната врата
мир с думите отказващи да дойдат върху белия лист
на машината

мир с музите
мир с критиците издателите читателите

мир с данъците
с ипотеките кредитите
с обявите за работа с
процентите за безработицата
мир
с програмите за залаганията
мир с последните монети в задния ти джоб
мир с късните предиобеди в които
няма какво друго да правиш освен да си сипеш още едно

мир с болката
мир с любовта
мир със самоубийствените мисли в 9 сутринта
в 9 вечерта в 3 и половина след
полунощ

мир с курвите пощальоните рекламните
агенти агитаторите

мир с мразещите мира

мир с пълните чаши мир с празните чаши

мир с живите мир с мъртвите
мир с другите

мир с боклукчията и с
продавача в будката за вестници
мир с трезвениците и вегетарианците и обратните
мир с децата които плюят подире ти
и с майките им които ти се усмихват и които
биха могли да ти дадат океани любов но
никога няма да го направят

мир с онова нещо вътре в теб
което те хапе и те изгаря и
което няма име и
което отказва да ти даде мир

мир с всичко и
мир с нищото

и аз казвам: добре господи
нима не заслужаваме малко мир днес
само днес
един ден мир
няколко часа
5 минути поне
едно нищожно количество 21
грама или поне една малка щипка мир
в тоя убийствен маратон към ада

малко мир много малко
мир
или поне временно
примирие

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 

hanoboy [ потребител ] 
от дата :  20.12.2007, 15:48
kiss you all, babies

ladydream [ потребител ] 
от дата :  13.12.2007, 15:22
Желая ти една мирна и вдъхновена 2008-ма!
Написаното звучи като протест, но всъщност е зов, стърже по стените на разума, но гали с благозвучието си душата, разгаря и успокоява, кърви и сълзи, благославя и трогва. Една песен за безсмислието и онези неща, които ще съзрем някога отвъд...

Поздрави,

hanoboy [ потребител ] 
от дата :  17.11.2007, 18:11
спокойно
колкото - толкова
важното е че думите са тук, нали...

Enigma [ потребител ] 
от дата :  17.11.2007, 04:23
Хората четат elkaral [B)] и мисля, че не са слепи...

elkaral [ потребител ] 
от дата :  05.11.2007, 14:08
А!Всъщност , знаеш ли, чудя се тия хора слепи ли са, не четат ли, защо няма коментари, какво става с хората, защо не те разбират, защо не четат, много странно, хората наистина са безчувствени!От милионите само аз поствам мнение тук, е га ти!

elkaral [ потребител ] 
от дата :  05.11.2007, 14:05
Кое според теб е най-лошото, което може да ти се случи, нещо, което много трудно ще преживееш според теб самия?Щото тук ти се случва какво ли не, тук виждам, че ти е кофти, в живата как си, там какво би те изкарало "извън релсите" и какво би те направило съответно щастлив?не е задължително да отговаряш, но не забравяй, това не е риторичен въпрос, това си е чист въпрос:)