уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Жени !

Александър Иванов

Публикувана на сайта 29.03.2006, 09:11

Всички творби от този автор | Мнения на читателитеПечат СъхраниПо-голям шрифтПо-малък шрифт
 

сам

да останеш без жена
за малко
понякога не е чак толкова лоша
алтернатива
или поне си има своите добри страни
защото
една жена или приятелка или
жена и приятелка едновременно
са един вид наистина тежка инвестиция
на пари и нерви и време и
на част от тебе въобще
най-нужната част
която те ти отнемат за
малко плът и
нежност и внимание
най-често фалшиви или
дошли когато най-малко ти
трябват
с техните суети и съмнения
и ревности и диети и срещи с приятелки и
приеми и разходки и
медитация
и неразположения във формата на
леки или по-тежки психофизически кризи
и когато останеш сам
ти разбираш че от това не се умира по дяволите
и че слънцето продължава да свети по стария
досаден начин и
дъждът е мокър и мухите хапят и
спането на отворен прозорец и пикаенето
без да вдигаш капака не са проблем
повече
нито пиенето и джаза и класиката
или шума на машината или
евтините смрадливи цигари които
толкова обичаш да пушиш в леглото си
или филми като
пинеро говори с нея мухи
на бара или
книгите
книгите
фишовете за залаганията
уличните котки и уличниците
които пускаш в стаята си пиян
и това са само част от нещата които ти трябват
понякога
или все по-често напоследък
докато седиш сам в тъмното
и чакаш
следващата

искам я

дрехите й не са модни
косите й не са естествени
котките й не са породисти
родителите й не са богати но
аз я искам
и
спомените й не са щастливи
цветята й не са цъфнали
стиховете й не са добри
гърдите й не са големи
краката й не са дълги
очите й не гледат мило
но аз я искам
въпреки че
приятелите й не са много
познатите й не са свестни
искам я
а
тя пие малко
но пуши повече от мен
крещи смее се на
всякакви вицове
чете пресата
нощите й са
кошмар
обича разходките дори
зимните и
все пак я искам:
тя спи на включени лампи
тя взема реланиум и барбитурати
тя е влюбена в коледа и нова година
и все пак я искам
защото
мозъкът й изключва понякога и
можете да я видите тогава
някоя нощ или ден
сама
загледана странно от някой висок мост
надолу

не я стряскайте там
не правете нищо

тя ще се оправи и ще се прибере
вкъщи

защото знае:

аз не мога без нея:
да живея
да умра
да съм

опитай

тя беше добра в началото
разбира се
повечето жени в повечето случаи
винаги започват така но
аз още не бях готов за оная нощ и
когато тя каза че отива в италия
просто се обърнах на другата страна и
заспах
отново
само че тя замина наистина  
беше мокра нощ обади се от аерогарата
няма смисъл да бързаш качвам се
в самолета – каза
и аз взех такси до там но  
вече я нямаше
отидох у тях беше заключено
тя просто си бе отишла
без писмо
без сбогуване
без бележка окачена на дръжката
излязох в дъжда и вървях един или няколко
часа
единствената жена която бях обичал така а тя взе че
избяга
в италия
бях я загубил
за пръв път от години посрещах изгрева
нямаше облаци
няколко гълъба се ебяха отсреща
реших да не се предавам
излязох платих наема и
сметките за водата и електричеството
купих си вестник
бадеми
малко мексиканска салата и 2 или 3
бутилки пиене
и после ги забравих на седалката в градския транспорт
и какво сега
винаги ме е отвращавал начина по който
загубата на една жена превръща мъжа в
изпражнение
а ето че бях на същия път
все някога трябваше да се случи
случвало се е и на най-добрите и най-силните и
те също са се сговнявали
това е
изпуших две кутии цигари без
алкохол
и сутринта бях в малко по-добра форма
нахраних котката
полих цветето пред прозореца
написах най-доброто си стихотворение от
месеци насам и
може би не всичко бе свършено –
винаги има други жени
които да почукат на вратата ти –
лоши бракове
провалени аборти
провалени животи и
може би малко лудост в начална или
напреднала фаза –
причините които ще ги доведат при теб са
толкова различни
стига да ги дочакаш
и макар тази която избяга със сърцето ти
никога да не се върне
опитай се да бъдеш хладнокръвен като
металните куки от конвейера на
отсрещната птицекланица –
кървави но студени
влачещи бройлерите до гилотината
и обратно
и после отново нататък без
край –
бъди такъв
бъди точно такъв
или
никакъв

такава

е добре
това което искам е
една солидна жена
до себе си –
метър и деветдесет
сто килограма
но не тлъста –
здрава солидна жена
до себе си:
перхидролна блондинка с огън в
очите и минимум
нежност в душата си
но която ще има сълни ръце и
широки рамена и бедра и
задник и
която ще пипа твърдо
ще ме търпи
ще ме пренася в леглото когато препия
ще ме връща към живот всеки път
когато умирам и
която ще държи настрана лудите
и ще се справя с досадните сервитьорки
и ще изхвърля празните стъкла
и няма да реве да дърдори да иска
обяснения
но ще се чука със стръв
ще сглоби кушетката
ще поправи лампиона и
пишещата машина
и ще се грижи за мен
и ще се справя доста добре
а накрая ще ме убие в съня ми
и ще ме зарови собственоръчно в задния двор
без да пророни сълза
амин.

тя каза край и аз съм...

тя каза край
и аз съм вика на удавника в океана

тя каза край
и аз съм окапалите жълъди изровени
от дивите свине горе

тя каза край
и аз съм кривите пръсти
дълбаещи кървави дири по мъртвото
лице на небето

тя каза край
и аз съм стария кит изхвърлен на брега от бурята
гаснещ в самота с птиците кръжащи с
опулени очи и разтворени клюнове чакащи за
смъртта му

край
край
тя каза
и аз съм нокти и зъби и думи и
крясъци
забравили за какво са създадени

тя каза край
и аз съм усмивката на луната
аз съм плача на вятъра
аз съм счупения фенер на миньора
аз съм монахините забравени от бога
курвите предадени от дявола
шестдневното бебе изхвърлено в кофата
за боклук от дребен тъмен силует в 3 през
нощта

край тя каза край тя
искаше
морета от смях океани от щастие
но аз отдавна не знаех как да се смея а
щастието винаги ме е ужасявало

тя каза край
и сега аз съм кръв
аз съм съсирена кръв
сега аз съм още един идиот сред останалите
с жена казала край когато
най-малко си го очаквал

и когато тази жена каза край
и си отиде и не се върна повече
аз го почувствах
онова нещо за което всички сме чели и гледали
и никога не сме и помисляли че всъщност ще ни се случи
но то все пак се случва на повечето рано или късно и
когато се случи на мен аз не знаех дали е рано или късно но
знаех че това е края
затворих се сам в една малка мръсна стаичка
сам с
с много пиене и цигари и малко
музика и почти никаква
храна но
с болка достатъчна да взриви слънцето и
да предизвика лавина там където няма сняг
и вулкан там където няма вулкани
и потоп сред най-сухата пустиня
и въртейки бръснача бавно в едната си ръка и
после и в другата
острието блестящо чакащо
шишетата аспирин дрънчащи и чакащи
водката да ги задейства
през парапети на високи прозорци и тераси
с очи мътни пресъхнали
със сърце изтъргнато и изядено живо
с нещо гнило пулсиращо вътре в черепа ми
нещо което не беше за там и
трябваше да бъде извадено от там
(било с бръснач с камък било с
голи ръце с изгризани до кръв нокти)
но аз реших да го оставя вътре
да го оставя там вътре където си е защото то беше
моята птичка
моят последен приятел
сега когато тя каза край
сега когато поезията си отиде
сега когато всичко свърши
нуждая се от това

Всички творби от този автор | [>] Вашето мнение
 

Huligan_Dimitrov [ потребител ] 
от дата :  23.02.2011, 03:58
Уникално - без рими но с огромна доза истина. Поклон!

hanoboy [ потребител ] 
от дата :  17.11.2007, 18:13
кой е тоя пич
не го знам
никой не знам
все ми е едно всъщност...

elkaral [ потребител ] 
от дата :  05.11.2007, 14:54
дам, разучих!Буртарите!Ако трябва да съм честна освен теб , единствения, който ме е впечатлил като дар слово е Илиян Димитров.Това сериозно, мисля, че слагам равно между вас.

elkaral [ потребител ] 
от дата :  05.11.2007, 14:21
Сега ще питам гуглето за теб!:))

elkaral [ потребител ] 
от дата :  05.11.2007, 14:20
Еееееееееееееееех!:)Странна птица си ти!